Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Рауни сякаш сама щръкна, връхчето на острието ѝ влезе в призрачно тясна пукнатина между плочите. Зелената искрица в окото на дръжката се сви в матово-бяла зеница.
— Ето, видя ли, бди — рече Крилан.
Радослав извади от торбата тънко наметало и се излегна върху гладкия неравен под. Постави под ръка шлема. Зави се. След пет-десет минути установи, че още не му се спи.
— Крилане?
Змеят отвори едното си око.
— Този грамаден остров, нима не е населен?
— Населен е, разбира се. Поне беше.
— Тогава къде са градове, села… пътища? В оная гора имаше пътеки.
— Просто ги отбягваме бе, Радо.
— Пфу, да бе… Иване? Видях в центъра на храма схема на планетната система. Райко в средата, Янкул на орбита около него и останалите светове между и около тях…
Шарканът изчака продължение. Дичо мълчеше.
— Хайде де, споделяй какво те сърби — въздъхна Крилан. — Знаех си, че ще ти липсва екскурзовод.
— Преброих повече планети, отколкото са всъщност според календарните схеми на граморите. Преди тукашния Меркурий…
— Тесахет.
— … Тесахет, да, има още една, белязана с двуруние „обърната звезда — луна“.
— Олин Ре. Фактически не се наблюдава от Кашеп заради силния блясък на Райко. Имаме база там.
— Аналог на коя планета от Слънчевата система е?
— Няма аналог. Радо, где те стяга чепико, както питат у мое село? Съвсем друго те интередруса. Казвай, не увъртай!
— Какво се говори в онези рисункови легенди? Знаеш ли?
— Уф, досадник. Разбира се.
— И?
Змеят дълго мълча, после с удивително човешки жест потърка надвеждните си плочки.
— Става дума за… Атлантида. Целият комплекс разказва само за участта на Атлантида.
— Аха — оживи се Радослав. — Е, нормално, борейската история, нали сме в Борея… Само че явно нещо не съм разбрал от картинките…
— Не съвсем БОРЕЯ… — неохотно отвърна Крилан.
Съвсем не — намеси се Алванд с чудатия си непознат, но разбираем език.
— Тоест?
Не Борея. Атлантида от твоя Свят, Радослав. Атъл-Ди-Ин, което значи „Земи сред вълните“.
— Другото тълкуване на названието е „Сенки на звезди в морето“ — подхвана щафетата Крилан. — Според легенда на самите атланти, островите им възникнали от вкоравени отражения на звездите в морските води…
Щурците вече пееха по-безгрижно и силно. Плъзнаха бледи сенки от изгряла луна, облаци я закриваха.
— Атланти — произнесе Радослав. — Атълани. Не е просто съвпадение на звуци, нали?
Мина цяла минута, преди Крилан да потвърди:
— Не е. В езика на Атлантида думата за „човек“ и за „атлант“ била една и съща. Всяко друго двукрако, четирикрако и така нататък създание се е смятало за животно — гласно и безгласно. Да, Радославе, атлантите са първите кроманьонци, предци на сегашното човечество, чийто представител си и ти.
— А атъланите?
— Атъланите най-вероятно са потомци на сегашното човечество. Доволен ли си? — троснато додаде змеят.
— Не. Но трябваше да го знам, не само да го подозирам.
> Нямаше време да се подготвиш за това знание, Радо. Съжалявам.
Радослав се протегна, седна, подпря гръб на близката колона, машинално отмятайки с ръце металните си крилопатерици.
— И така, всъщност шарканите и хуманоидите на Кашеп воюват с хората.
Въздъхна.
— Не СЪС хората — възрази Крилан. — Против НЯКОИ от тях. Против онова, в което са се превърнали хората. ЗА тях, както и ЗА фаморите, граморите, борейците, самодивите… за всички, Радославе.
— Разкажи ми историята, Ваньо.
— Ще ти дойде в повече, приятел.
— Е, каквото не ни убива, ни прави по-силни. Нали?
— Не мисля. Не към всичко се изгражда имунитет. Не всяка промяна значи сила.
— Крайно време е да узная в какво съм се забъркал, Иване. Не мислиш ли?
> Радослав има право, събрате.
— Чу ли? Водачът е съгласен, Оръженосец Крилан.
— Не ме бий с моите камъни, безопашатко. Ще ти кажа, разбира се. Но те предупреждавам — ще те заболи. Мен поне ме заболя, като научих истината. Първо обаче, ще ти кажа за самата война. Тя започна отдавна, Радо. В смисъл, тези, които наричаме атълани или нефилими, ни нападнаха от бъдещи епохи на светове, които са подобни на паралелната Вселена, в която си бил…
Радослав понечи нещо да каже и Крилан замлъкна с готовност.
— Продължавай, Иване — махна с ръка Дичо. — Сетих се нещо… но ми се изплъзна. Сигурно не е важно… УБЕДЕНИ ли сте, че агресорите са ХОРА?
— ДНК-анализ убедително ли ти звучи? Хора са. Повечето — почти идентични с теб… и с мен предишния като плът. Нахлуването им от друга Вселена не стана в точно определен исторически момент. Времевите проходи се контролират трудно, една формация неизбежно се разпилява, губи мобилни единици… вероятно не са преценили, че проникването им в нашата част от Всемира ще ги разпилее така — не само във времето, но и в пространството. Добре, право по въпроса.