Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Тогава в петък. И за тях ще е по-удобно в петък, защото…
— Добре, в петък.
— Към седем? Знам, че в момента работиш, затова няма да те задържам повече. Лека нощ, Робърт.
Запозна се с Тесърови в петък. Дик Тесър беше около тридесетгодишен, висок, строен, с черна коса и гъсти черни мустаци. Работел като предприемач. Жена му, Наоми, беше дребна и руса, много приказлива и весела. И двамата проявяваха родителска загриженост към проблемите на Джени. Робърт усети, че го харесват и „одобряват“ за приятел на Джени несъмнено в резултат на онова, което тя им бе разказвала за него, тъй като самият той беше доста мълчалив тази вечер. След няколко учтиви въпроса кой какво работи разговорът премина върху спуканите от студа тръби на Тесърови и трите им деца.
— Грег ни се обади на няколко пъти, след като с теб се видяхме — обърна се Дик Тесър към Джени, докато пиеха кафе в хола.
— Така ли? — каза Джени.
— Дик, защо трябва да говорим за това? — намеси се Наоми.
— Аз мисля, че моментът е много подходящ, понеже вече се запознахме с мистър Форестър. Грег винаги говори за вас като за мистър Форестър — обърна се Дик към Робърт със сериозен тон. Беше пийнал повечко тази вечер.
— Грег е настроен скандалджийски — каза Наоми, сви рамене и се усмихна на Робърт. — Това е обяснимо.
— Съжалявам, че занимава и вас с тази история — извини се Джени.
— Иска да упражним влиянието си върху теб — продължи Дик. — Изглежда, смята, че ти си кукличка на конци. Конци, които ние с жена ми държим. Обади ни се три или четири пъти, нали, мила?
— Да, но да не му обръщаме повече внимание, отколкото заслужава, Дик. — Тя го погледна с присвити очи, за да го накара да млъкне, но Дик не разбра знака.
— Нямам високо мнение за хора — продължи Дик, — които се опитват да изместят съперниците си, като злословят срещу тях. Може би Грег си въобразява, че е кой знае какво? Той е най-обикновен младеж, а и работата му не е нищо особено. И завижда, разбира се. Сигурно защото мистър Форестър има по-хубава работа.
Наоми се засмя.
— О, не мисля, че е заради работата!
Робърт гледаше в пода, искаше му се да сменят темата. Явно беше, че и Джени се чувствува неудобно.
— Аз съм виновна. Не трябваше да обещавам нищо на Грег — каза Джени. — Трябваше да предвидя.
— Кой може да предвиди какво ще се случи, мила моя? — каза Наоми. — Всеки може да сбърка.
— Грег трябва да си намери едно добро момиче, може би някоя продавачка в дрогерия…
— Е, хайде, Дик — прекъсна го Наоми. — Спомням си, че когато Джени харесваше Грег, ти смяташе, че той е много симпатичен младеж, и недей сега да го изкарваш толкова черен.
— Добре, добре, но ти знаеш, че Грег ми каза нещо, от което ми стана много неприятно. — Дик погледна жена си със строгия израз на пийнал човек.
— Какво ти каза? — попита Джени.
— Дик, много те моля — обади се жена му.
— Разказа ми как около къщата ти се въртял някакъв човек — обърна се Дик към Джени. — Как отвън се чували странни шумове и как те престанали, след като си се запознала с мистър Форестър. Изводът на Грег е, че този човек е бил мистър Форестър. — Дик очакваше ефекта от думите си с намръщено лице.
Ефектът беше три секунди мълчание, след което Джени каза:
— Това просто не е вярно.
— И ние така си помислихме, мила — каза Наоми.
Дик наблюдаваше Робърт.
— В подкрепа на извода си Грег ми каза, че бил говорил с бившата жена на мистър Форестър в Ню Йорк — сега Дик говореше на Джени, — а тя твърдяла, че мистър Форестър е готов за лудницата.
Чашата на Джени изтрака върху чинийката и за малко не падна на пода. Джени се изправи.
— Това просто не е вярно, Дик, и не виждам защо го повтаряш.
Дик я погледна учудено.
— Извинявай, Джени, не исках да те разстройвам. Казах го, защото… защото…
— Мисля, че говори достатъчно тази вечер, Дик — сряза го Наоми.
Робърт обаче забеляза, че и тя остана учудена от реакцията на Джени. Чу как Джени си пое дълбоко въздух, сякаш беше готова да се разплаче.
— Защото — продължи Дик — исках ти и твоят приятел Робърт да го знаете, Джени. Опасно е, когато такива слухове се разпространяват в малко градче, чиито жители при това са толкова любопитни и приказливи. И второ, защото… искам да кажа, че трябва само да погледнеш мистър Форестър, за да разбереш, че той не е човек, който би дебнал около чужди къщи, още по-малко може да се каже, че е готов за лудницата.
— Аз мисля, че можеше да запазиш второто за себе си — каза жена му. — Какъв е смисълът да повтаряме онова, което е очевидно?
Дик Тесър погледна жена си, разтегли устата си в измъчена усмивка, изсумтя: