Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Телефонът иззвъня и Робърт вдигна глава, премигна с очи и погледна часовника си. Десет и тридесет и пет. Сигурно е Джени, обажда се, за да му пожелае лека нощ, помисли си той. Не бе говорил с нея цяла вечер.
— Ало?
— Криеш си телефона, така ли, миличък? — каза гласът ма Ники.
— Ммм… Как го намери?
— Грег ми го даде, представи си. Той пък го взел от телефонистката, на която казал, че имал да ти предаде нещо спешно, по-точно за болната ти майка. — Ники се засмя. — Защо се опитваш да пазиш номера си в тайна, след като няма да успееш? Какво си въобразяваш, че си някаква важна особа?
— Ники, в момента работя. Имаш ли да ми кажеш нещо?
— Имам, да. Обаждам ти се, за да ти дам един съвет — каза тя и последните й думи прозвучаха заплашително. — Мистър Уинкуп ти е много ядосан и аз го разбирам. Да му откраднеш приятелката, не — годеницата! Доколкото разбрах, тя може да ти бъде дъщеря.
— Ники, престани, моля те!
— Казвам ти го за твое добро — каза Ники нравоучително и с гневна нотка в гласа. — Мистър Уинкуп е човек, който не се шегува. По-добре се откажи от момичето, преди да е станало късно. Чувам, че спиш с нея. Господи! — възкликна тя с отвращение.
— Слушай, Ники, с теб вече не сме женени. Или си забравила? Какво правя, си е лично моя работа и ти не можеш…
— Просто исках да те предупредя. Моят съвет е да се откажеш от момичето, преди да е станало много късно.
— И какво искаш да кажеш с това „много късно“?
Тя се изсмя.
— Искам да кажа, че когато разбереш, вече ще бъде много късно. Схващаш ли? Искам да кажа, гледай си здравето.
Сега беше ред на Робърт да се изсмее.
— Много интересно.
— Какъв си глупак! Идиот такъв!
— Лека нощ, Ники. — Изчака за момент и тъй като тя не каза нищо, затвори телефона.
Върна се при писалището и седна, но чертежите му се виждаха размазани. По дяволите, няма да обръща внимание. Ако не е Джени, ще е друго момиче, всяко момиче, с което се сближи. Ники ще намери начин да разбере, ще намери достатъчно време и сили да му звъни непрекъснато и да го дразни. Хвърли молива и стана.
Продължаваше да мисли за това дори и когато си легна. Разбира се, че Грег й е дал телефона, нямаше смисъл да пита откъде го е взела. Учуди се само, че не го беше открила сама още преди няколко седмици, така както бе открила телефона му в жилищната кооперация „Камелот“. Жалко, че новият й брак не я ангажираше достатъчно, не я караше да се чувствува достатъчно доволна. Беше се омъжила за Ралф преди около месец. Робърт прочете съобщението в едно неделно издание на „Ню Йорк Таймс“. Бяха сключили брак в семейната църква на Ралф някъде в северната част на щата Ню Йорк и Робърт се бе изненадал, че човек като Ралф Юрген, който работи в рекламата, могъл да прояви толкова сантименталност. Но в края на краищата не може да каже, че познава Ралф добре. На два или три пъти го беше виждал в апартамента и на няколко пъти, когато Ралф търсеше Ники, бе говорил с него по телефона, но в тези случаи се бяха държали любезно един с друг, нищо повече.
Телефонът звънна отново и Робърт стана намръщен от леглото.
— Здравей, Робърт — каза Джени. — Искаш ли да се запознаеш с моите приятели Тесърови в сряда? Мисля да ги поканя на вечеря. Много приятни хора. Ще дойдеш ли? — Джени изрече поканата си гладко и наведнъж, сякаш бе репетирала. Робърт присви очи.
— Джени, не съм сигурен, че ще мога в сряда. Цилиндърът нещо не се получава. Мисля, че ще е по-добре да си стоя вкъщи тази седмица.