Спомен за светлина

Мат. Призляваше й, като си помислеше за него. Беше толкова вятърничав. Пияница, който зяпваше похотливо всяка миловидна жена, която срещнеше. Държеше се с нея все едно, че беше някаква картинка, а не личност. Беше… беше…

Беше Мат. Веднъж, когато Егвийн бе някъде на около тринайсет, беше скочил в реката да спаси Кием Левин от удавяне. Разбира се, тя _не се давеше_. Просто една приятелка я беше дръпнала под водата, а Мат дойде тичешком и се хвърли в реката да помогне. Мъжете на Емондово поле се майтапеха с него месеци наред заради това.

На другата пролет Мат беше издърпал от същата река Джер ал-Хюн и спаси живота на момчето. И хората спряха да се майтапят с Мат.

Ето такъв беше Мат. Беше се сърдил и мърморил цялата зима как хората му се смеят и беше твърдял, че следващия път просто ще ги остави да се удавят. А после, в мига, в който бе видял дете в опасност, просто се беше хвърлил във водата. Егвийн помнеше как дългурестият Мат се изтътри от реката с малкия задъхан Джер, вкопчен в него, и чистия ужас в очите на момчето.

Джер беше потънал, без да издаде и звук. Егвийн така и не беше осъзнала какво става. Но пък хората, започнали да се давят, не викаха, нито пръскаха слюнки или молеха за помощ. Просто се плъзгаха под водата, където всичко изглеждаше прекрасно и мирно. Освен ако Мат не наблюдаваше.

„Той дойде за мен в Тийрския камък.” Разбира се, _също така_ се беше опитал да я спаси от Айез Седай и не искаше да повярва, че е станала Амирлин.

Тъй че кое от двете бе това? Давеше ли се, или не?

„Колко вярваш на Матрим Каутон?” - беше попитала Мин. „Светлина. _Вярвам_ му. Колкото и глупава да съм, вярвам му.” Мат можеше да греши. Често грешеше.

Но когато се окажеше прав, спасяваше живот.

Егвийн се надигна с усилие. Олюля се и Гавин се озова до нея. Тя го потупа по ръката и се отдръпна от него. Нямаше да позволи армията да види Амирлин толкова слаба, че да трябва да се опира на някого.

- Какви донесения имаме за другите фронтове?

- Не са много днес - отвърна Гавин и се намръщи. - Всъщност е доста тихо.

- Елейн трябваше да се бие при Кайриен. Беше важна битка.

- Може би е прекалено заета, за да праща съобщения.

- Искам да пратиш вестоносец през портал. Трябва да знам как върви онази битка.

Гавин кимна и бързо се отдалечи, а Егвийн тръгна твърдо през лагера и скоро намери Силвиана, която говореше с две Сини сестри.

- Брин? - попита кратко Егвийн.

- В палатката за храна - отвърна Силвиана. - Току-що ми съобщиха. Пратих бегач да му каже да стои там, докато отидеш.

- Ела.

Тръгна към палатката, най-голямото прибежище в целия лагер, и го видя веднага щом влезе. Не ядеше, а бе застанал до походната маса на готвача с разгънатите на нея карти. Масата миришеше на лук, рязан тук безброй пъти. Юкири беше отворила портал в пода, за да гледа долу към бойното поле. Затвори го, щом Егвийн влезе. Не го държаха отворен дълго, понеже шараите можеше да пратят през него сплитове.