Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Веднага щом Рарок напусна дома си, Аруула се зае с плачещата майка. Утешавайки я, прегърна Берлит, ала какви ли думи за утеха можеше да каже при тази ситуация?
Варварката погледна безпомощно към Матю.
В този момент командирът по-скоро би предпочел да се изправи срещу орда агресивни тараци, отколкото да понася ужасното чувство за безпомощност. Но да избяга в този момент, би било признак на малодушие.
Отчаян, отмести настрана пълните с хляб и риба дървени чинии, докато се мъчеше да намери подходящи думи.
Тъкмо понечи да започне с една фраза за вярата и надеждата, когато външната врата се отвори със силен шум. Преди Мат да разбере как стана това, в къщата нахлуха орда рибари, размахващи харпуни. Матю инстинктивно посегна към хълбока си, но преди да успее да измъкне „Беретата“ си от джоба, той и Аруула бяха заобиколени от лъскави стоманени остриета.
— Без резки движения — предупреди Фрадак, — или спътницата ти ще умре. — Крайчетата на сплетените му кичури потрепваха, когато се изправи със стиснати юмруци пред Мат. Мъжете до него бяха от най-тесния му приятелски кръг, личеше по еднаквата им фризура.
— Напуснете веднага къщата и не досаждайте на гостите ми! — възмути се Берлит от младите рибари. Макар че заради загубата на дъщеря си гласът й беше изнемощял, ги заплаши: — Ако Рарок разбере за твоето кощунство, ще те накаже!
— Когато вождът се върне, ние отдавна ще сме си отишли — игнорира протеста й Фрадак. — Ще отидем на мястото на жертвоприношението. Ако езерният демон наистина се появи, надутият чужденец ще го убие, както обеща снощи. Или междувременно куражът ти те е напуснал, Маддракс?
— В никакъв случай — отвърна Мат невъзмутимо, а с поглед встрани към Аруула допълни: — А и не ми е нужно със силата на оръжието да се домогвам до нечия помощ.
Двуострите върхове на два харпуна бяха толкова близко до гърлото на Аруула, че вече не можеше да си поеме дълбоко въздух, без да се изложи на опасност да й разкъсат кожата. Варварката гледаше гневно противниците си, докато вътрешно съжаляваше, че е оставила меча си при багажа.
— Изборът е твой — изръмжа Фрадак с фанатичен блясък в очите. — Или ще се бориш срещу Лемар, или вашите глави ще кацнат на харпуните точно като тези на вълците. В случай че загубиш битката с езерния демон, поне ще спасиш живота на спътницата си.
Пред лицето на смазващото превъзходство в силите, на Мат не му оставаше нищо друго, освен да се съгласи. Би трябвало да стреля по-бързо и от светкавица, за да обезвреди рибарите, преди да пронижат Аруула с харпуните си. Освен това самият той се интересуваше какво се върши в манастира на Урлок.
— Добре — съгласи се той. — Ще се опитам да ви помогна. Но затова ми е необходима пълна свобода на движение. И трябва да ми разкажете всичко каквото знаете за Лемар.
В продължение на няколко секунди Фрадак гледаше втренчено човека срещу себе си, сякаш искаше да го прониже с пламналите си очи, но Мат без усилие издържа на погледа му. Накрая великанът кимна. След едно щракване с пръсти рибарите наведоха харпуните.
— Ако се опитате да бягате, ще съжалявате — предупреди Фрадак, преди в израза на лицето му да се прокрадне лека сянка на безпомощност. — Познаваме демона само от разказите на нашите бащи. Никой от нас не го е виждал. От дълго време се явява само на жреците.
Мат гледаше объркано ту един, ту друг рибар.
— А тогава откъде знаете, че това чудовище още съществува? — изрече невярващо. — Може би вече от цяла вечност жертвате напълно безсмислено братята и сестрите си.
Фрадак само поклати тъжно глава.
— Лемар е още там — обясни той мрачно. — Демоните са безсмъртни.
Поради неблагоприятния вятър пътуването до манастира продължи до късния следобед. Продължителното време в компанията на мълчаливите жреци късаше така нервите на Анака, че се зарадва, когато накрая видя кулите на Урлок.
Манастирът се намираше в един защитен залив, с който се свързваше нисък нос, удължен от пясъчни насипи. В средата на този изкуствено създаден полуостров имаше голямо, кухо отвътре метално образувание, което в отворената си долна част се опираше на няколко дървени ствола. Анака знаеше от разказите на баща си, че този крушовиден инструмент се използва за примамване на Лемар.