Света троица [Войните на Розите-2]

Твърде рано беше да заяви претенции за престола, Солсбъри го беше убедил в това. Мнозина от кралските благородници, без дори да се замислят, биха грабнали оръжието още в момента, в който узурпатор се домогнеше до трона. Стъпка по стъпка — пътят се простираше пред него, стига да реши да го измине. Животът на едно новородено е деликатно нещо, сам той бе загубил пет деца от разни болести и настинки.

Усмихна се на писаря, който поставяше оловни тежести по краищата на свитъка. Като Пазител, той трябваше да сложи големия печат на трона на Англия отгоре, последния етап. Четирима обикновени граждани бяха стояли там по време на цялата дискусия и чакаха да дойде време да изпълнят своята роля. Щом Йорк им кимна, те приближиха до масата, поставиха отгоре ѝ двете части на сребърния печат и доближиха купата с втечнен восък, която държаха подгрята на мъничък мангал. Всички присъстващи наблюдаваха, когато кралският печат щракна и се съедини, а връз излятия върху него син восък се очерта образа на крал Хенри, седнал на трона си. Един от мъжете използва малък нож, за да изчисти краищата на диска още докато се образуваше и изстиваше, а друг постави върху самия документ парчета лента. Беше работа на умели майстори и всички гледаха с интерес, когато топлият диск бе повдигнат и притиснат върху пергамента, оставяйки мазно петно на страницата. Отмахнаха двете половинки и остана само тънък медал, отлят върху лентите — той не можеше да бъде отстранен, без или хартията да се разкъса, или самият печат да се счупи.

Нямаше връщане назад. Носителите на печата се захванаха да прибират инструментите на занаята си, поставиха сребърните части обратно в копринените им торбички, а после в заключена кутия от същия полиран метал. След като се поклониха на Пазителя, те под строй и безмълвно напуснаха стаята. Ролята им бе приключила.

Йорк се изправи и плесна с ръце.

— Едно дете беше произведено в принц на Уелс и наследник на трона. Милорди, гордея се с Англия днес, както баща със сина си.

Погледна с блеснали очи към Съмърсет. Дори и тогава Съмърсет можеше да не обърне внимание, ако някой друг не се беше изсмял на глас. Обиден, графът веднага напипа дръжката на меча си и се обърна към Йорк лице в лице през масата.

— Обясни какво искаш да кажеш, Ричард. Ако имаш куража да обвиниш някого в непочтеност и държавна измяна, направи го ясно, без хитри френски игрички.

Усмивката на Йорк се разтегли и той поклати глава.

— В грешка си, Едмънд. Остави лошото си настроение да отмине. Днес е ден на радост — продължението на наследствената линия на крал Хенри е осигурено.