![Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/8/2/sveta-troica-vojnite-na-rozite-2-download.jpg)
Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
— Не — отвърна Съмърсет с плътен и леко дрезгав глас. Беше на четирийсет и осем години, но нито физиката му бе отслабнала, нито пък фигурата му се бе прегърбила, докато косата му започваше да сивее. Той бавно стана от стола си с изпънати рамене, едва сдържащ гнева си. — Вярвам, че ще получа удовлетворение, Ричард. Ако ти разпространяваш неверни слухове, трябва също да ги защитаваш. Господ и дясната ми ръка със сигурност ще решат изхода от това. Сега ми се извини и ме помоли за прошка, иначе ще се видим утре при изгрев-слънце, отвън на двора.
Ако помежду им не беше масата, той сигурно щеше там, на място да извади меча си и да го нападне. И други в стаята се хванаха нервно за оръжието, знаейки, че Съмърсет може с един скок да се хвърли, а той беше неуловимо бърз. Внимателно, Йорк също стана.
— Заплашваш Пазителя и Защитника на кралството — заяви той. Гласът му се беше снижил предупредително, макар че все още се усмихваше, без да може да прикрие удоволствието си от развитието на нещата. — Свали ръката си от меча.
— Казах, че искам удовлетворение — скръцна със зъби Съмърсет и лицето му почервеня.
Йорк се засмя, макар че поради напрежението, настъпило в залата, смехът му прозвуча фалшиво.
— Грешиш, но твоята заплаха е престъпление, което не мога да простя. Охрана! — той извиси глас и стресна всички около себе си. Двама яки мъже моментално влязоха вътре и още щом забелязаха застиналата сцена пред очите си, извадиха мечове. Йорк се обърна към войниците на парламента, без да сваля очи от Съмърсет.
— Арестувайте лорд Съмърсет. Той отправи заплаха към личността на Пазителя. Убеден съм, че разследването ще покаже някакъв по-дълбок заговор срещу трона и онези, които му служат.
Съмърсет най-сетне се задвижи, изтегли острието и със същото движение се хвърли през масата. Обсегът му се оказа невероятен и Йорк бързо отскочи назад, като се удари в стената. Изсъхнала мазилка се посипа на спирали от тавана. Почуден, той посегна нагоре към лицето си и загледа пръстите си, едва ли не очаквайки да види кръв. Но пазачите бяха скочили върху Съмърсет още в движение и хватката им попречи на удара му. Докато се бореше, те му отнеха меча и извиха ръката му зад гърба, при което той изръмжа от болка.
— Какъв си глупак, Едмънд — рече Йорк, вече доста разгневен. — Оттук по Темза ще те отведат директно в Тауър. Не мисля, че ще те видя пак, преди да подготвят обвинението. Ще изпратя новини за твоя арест до кралицата в Уиндзор. Не се съмнявам, че ще бъде съсипана от загубата на толкова близък човек.
Извлякоха Съмърсет извън залата, докато той продължаваше да крещи и да се бори.
Йорк изтри потта от челото си. Махна с ръка към свитъка върху масата.
— Занесете това в Уиндзор, за да го дадат и прочетат на крал Хенри. Един Господ знае, че той няма да чуе думите, но въпреки всичко туй трябва да се направи.
После Йорк се съвзе, вдигна глава и излезе на топлия въздух в Уестминстър. Останалите лордове тихо запристъпваха зад него, без да обелят и дума.
Барон Егремонт се вряза с все сила в центъра на врага. Съвсем наясно беше, че решимостта му да разбие сватбарската група не може да се пречупи. Макар гербът на Пърси да беше изстърган или покрит, неговите стрелци първи бяха пуснали кръв и убили пет-шест от рицарите и войниците на Невил. След това не можеха да позволят нито тихо отстъпление, нито пък втори шанс. Виждаше гнева на граф Солсбъри, изписан по лицето му. Той бе заобиколен от най-добрите си воини, размахваше меча си наляво и надясно, като същевременно сочеше с него и крещеше за промени в строя. Томас пришпори коня си право срещу по-стария мъж; усещаше щита и меча си леки като перце в ръцете си. За това беше тренирал. Беше довел седемстотин души срещу почти една трета по-малко. Ще да ги повали преди слънцето да стигне пладне.
По целия фронт конници на Невил и на Пърси влизаха в сблъсък и връхлитаха едни връз други с тъп трясък, който ги разтърсваше и оставяше зашеметени. Страшен миг бе за рицарите на Пърси, когато удариха и продължиха по инерция от набраната скорост, изблъскани от онези, дето яздеха край тях. Конете забавиха ход срещу плътната маса от мъже на Невил. Изведнъж воините на Пърси се оказаха неподвижни, размахваха мечове на място, пречейки си едни на други, конете им ритаха всичко, което минаваше близо до краката им.
Освирепял Томас замахна с меча към първия вражески рицар, пред когото се озова. Мъжът тъй рязко се завъртя, за да го избегне, че мечът му, закачайки метална пластина от доспехите му, изстърга лъскава спираловидна стружка. Томас изрева, когато получи звънлив удар по левия крак, целият за миг застина, после се промъкна покрай мъжа, когото се мъчеше да убие. Чу как онзи изръмжа някаква псувня, но нито един от двамата не можеше да се върне назад. Други двама се изправиха пред него, а зад тях се виждаше Ричард Невил, граф на Солсбъри.