Вълка от Уолстрийт

Лимузината сви плавно наляво и тръгна по Хеджмънс Лейн. Вляво пред нас бяха конюшните на Голд Коуст, или както обичаха да ги наричат собствениците им „Център за конна езда «Голд Коуст»“, което звучеше безкрайно по басповски.

Огледах на минаване конюшните на бели и зелени ивици, където Графинята държеше конете си. От начало до край тая конска история се беше превърнала в шибан чудовищен кошмар. Като почнеш от собственика на конюшнята — пристрастен към куалудите свиреп евреин с бирен корем, с хилядаватова любезна усмивка и с таен мерак да бъде взет за басп. Той и изрусената му до бяло псевдобасп съпруга още от километър подушиха що за хора сме ние с Графинята и успяха да ни пробутат всичките си бракувани коне с триста процента надценка. На всичко отгоре, щом ги купихме, конете започнаха да страдат от някакви странни болести. Покрай сметките за ветеринари, за зоб и заплатата на конегледачи, които да яздят конете, та да ги държат във форма, цялата работа се превърна в огромна черна дупка.

Но моята сексапилна Графиня, бъдещата специалистка по обяздване, ходеше там всеки ден — да дава на конете бучки захар и моркови и да взема уроци по езда, — макар че страдаше от нелечими алергии към коне и се прибираше вкъщи със сърбежи и хрипове, съчетани с кихане и кашляне. Ама нали като живееш насред рая на баспите, трябва да се държиш като басп и да се правиш, че обичаш коне!

Додето лимузината пресичаше Нордърн Булевард, усетих как изби болката в долния край на гръбнака ми. Явно някъде по това време ободряващият снощен коктейл от дрога бе напуснал централната ми нервна система и бе отишъл към черния дроб и лимфните ми канали, където си му е мястото. Но това означаваше също, че болката ще се завърне с пълна сила. Имах чувството, че се пробужда някакъв зъл, див огнедишащ змей. Болката започваше вляво от опашката и се спускаше по задната част на левия ми крак, сякаш някой въртеше нажежен до бяло железен шиш в бедрото ми. Страшно мъчение. А опитах ли се да разтъркам мястото, болката се преместваше другаде.