Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Други, независимо от дружелюбното излъчване на Натан, го смятаха за най-опасния жив човек.
Пророците знаеха бъдещето, а в бъдещето често са стаени в очакване болка, страдание и смърт. Хората вярваха, че ако той реши, може да им разкрие каква съдба ги очаква. Натан бе проводник на пророчеството — той нито си го измисляше, нито можеше да направи така, че да се случи. Но мнозина вярваха, че би могъл. Ето защо го считаха за опасен.
Според други опасността в него беше от съвсем друго естество. Те се страхуваха от него, защото се беше случвало пророчества, разкрити чрез дарбата му, да са започвали войни.
За някои жени аурата на опасността, която витаеше около него, имаше притегателна сила.
Когато Ричард го попита защо му е меч, Натан му напомни, че самият Ричард също е магьосник, а и той бе въоръжен. Ричард възрази с довода Търсачът е свързан с Меча на истината. Това оръжие бе част от него, част от неговата същност. При Натан мечът бе по-скоро атрибут, украшение. Натан не се нуждаеше от меч, за да превърне някого в пепел.
Натан припомни на Ричард, че независимо дали е Търсач или не, независимо как се представя, Ричард е по-опасен от меча, който носи.
— Господарю Рал — извиси глас набит мъж с червена туника, когато всички се събраха около Ричард, — може ли да узнаем дали ни очаква някакво профетическо събитие?
Мнозина закимаха, облекчени, че този въпрос най-сетне е зададен, и се придвижиха напред. Ричард започваше да подозира, че всъщност отговорите на подобен род въпроси са единственото, което ги интересува. Огледа изпълнените с очакване лица.
— Профетическо събитие ли? Какво имаш предвид?
— Ами… — подхвана мъжът и махна неопределено с ръка, — при положение, че тук имаме толкова много надарени магьосници, Първият магьосник Зорандер, Пророкът Натан Рал и — мъжът кимна с глава към Ричард — не на последно място ти, Господарю Рал, който неведнъж си доказвал забележителната си дарба, със сигурност имаш поглед в най-дълбоките тайни на пророчеството. Всички ние се надяваме, след като така или иначе сме се събрали тук, че някой от вас ще сподели с нас какво пророчество ви бе открито и какво ни чака занапред.
Хората в залата закимаха одобрително и изразиха гласно съгласието си, усмихнати.
— Искате да чуете пророчество?
Главите продължиха да се движат и хората се струпаха още по-нагъсто, сякаш обединени от желанието да станат част от общата тайна на Двореца.
— Тогава чуйте какво ще ви кажа — махна Ричард към притулената сивкава светлина, нахлуваща от прозорците в далечния кран на залата зад тълпата. Всички погледнаха инстинктивно през рамо, после побързаха да се обърнат към Ричард, за да не пропуснат нито една негова дума. — Очаква се незапомнена пролетна буря. Тези от вас, които биха искали да се приберат по домовете си навреме и да не бъдат възпрепятствани от времето, трябва да тръгват незабавно. Забавите ли се прекалено, ще попаднете в капан тук, в Двореца, в продължение на много дни.
Тук-там хората си зашепнаха, все едно Ричард току-що им е разкрил тайните на мъртвите. Но повечето от онези, които очакваха от него да чуят какво бъдеще ги очаква, не бяха чак толкова впечатлени.
Набитият мъж с червената туника вдигна ръка.
— Господарю Рал, това е вълнуващо и убеден съм, доста профетическо, а също и доста полезно за някои от нас, но някак… се надявахме да чуем нещо… по-забележително.
— Като например? — Гласът на Натан отекна така, че накара някои от присъстващите да потръпнат.
Една жена от предните редици, облечена в пищна златиста рокля на волани, подхвърли с престорена усмивка:
— Хм… просто се надявахме да чуем истинско пророчество. Някоя от тъмните тайни на съдбата.
С всеки изминал момент Ричард се чувстваше все по-изнервен.
— Откъде този внезапен интерес към пророчествата?
Жената като че се сепна леко от тона му. Опитваше се да намери какво да отвърне, когато един висок мъж по-назад си проправи път към предните редици и застана пред Ричард. Беше облечен с обикновена черна роба с вдигната якичка, която обикаляше целия му врат. Дрехата му бе закопчана догоре, така че якичката опираше в гърлото му. Носеше тюбетейка в същия цвят. Беше абатът, за който Бенджамин бе споменал на Ричард по-рано.
— Господарю Рал — поклони се непознатият, — всички тук чухме предупреждения от хора, озарени с дарбата на прозрението в потока на бъдещите събития. Мрачните предупреждения ни тревожат сериозно.
Ричард скръсти ръце.
— Какво имаш предвид? Кой разпространява такива предупреждения?