Годината на Кобрата [bg]

— Но ти почти не ме познаваш! — казах заинтригуван от смелостта й аз.

— О, много добре те познавам, лорд Маху. Доведеният ми баща си водеше подробни бележки за теб. Знам всичко за младостта ти, за леля ти Изития, за приятелството ти със Собек и Джарка, за отдадеността ти — клепачите й отново потрепнаха — към прекрасната, но зла Нефертити. Знам, че си водиш дневници, знам и за любовта ти към градинарството, познанията ти за целебните мехлеми и че спиш с прислужниците си. Както и да е, лорд Маху, защо не си се оженил досега?

— Защото, преди да те срещна, никой не ми беше предлагал!

Набила отметна глава и избухна в смях.

— Откъде да знам — продължих нацупено аз, — че не си шпионка?

— Значи все пак вярно говорят хората за теб, лорд Маху. Приличаш на песоглавец и си точно толкова подозрителен. Като се замисля — изсумтя тя, — аз сама се погрижих корабът ни да бъде нападнат и да бъда захвърлена във водата, за да ме спасиш точно ти.

Беше мой ред да се засмея.

— Както и да е — продължи тя нежно, — за да те уверя в добрите си намерения, нека ти кажа, че си в голяма опасност. А! Май успях да привлека вниманието ти.

— Аз съм винаги в опасност.

— Лорд Ай те мрази. Не — поклати глава тя, — незнайно по каква причина той се страхува от теб. Твърди, че не можеш да бъдеш купен.

— О, мога и още как.

— Не, не и когато става дума за важните неща. Той знае, че Божествения много те обича, ти имаш специално място в сърцето му, в живота му.

— Откъде знаеш тези неща?

— Чета — ухили се тя дяволито. — Освен това слухтя и зад вратите, особено когато доведеният ми баща приема гости за вечеря. Ай и лорд Нахтимин пият прекалено много.

— Казваш, че съм в голяма опасност. Тук ли разбра за това, сред Вредителите?

— Не, на една вечеря през третия месец на Разлива. Бях решила да не си лягам и да подслушам — прибра крака и се настани по-удобно. — Говореха за бъдещето, за онези, които ще страдат — размаха пръст. — О, става дума за Темите.

— Декретът на смъртта — прошепнах аз. — Смъртната присъда. Кога ще се случи това?

— Ай и доведеният ми баща говореха на езика на жреците, с думи от светилищата. Говореха за — запъна се с думите тя — Деня на Страшния съд, да, точно така, Деня на претеглянето на думите, когато ти и други ще намерите смъртта си.

— Защо?

— Но, господарю Маху, откъде да знам.

— А мисията на твоя доведен баща?

— Както вече казах, не знам нищо, освен едно, но и за него може да греша. Слушай: на вечерите към тях тайно се присъединяваше един хетски търговец. Слушах думите му. Хетите ще те очакват, лорд Маху. Може и да се срещнеш с тях, но не знам какво ще се случи след това — усмихна се. — Сега вярваш ли ми? Ще се ожениш ли вече за мен? Всеки, когото лорд Ай ненавижда толкова, трябва да е интересен. Е? — опитваше се да звучи арогантно, но по погледа й виждах, че казва истината. — Следях подвизите ти отдалече, лорд Маху. Когато разбрах кой е на кораба, дето ме спаси, реших, че това е съдба, боговете така са пожелали — огледа ме от горе до долу. — Всъщност си доста приятен за мъж, който още не е навършил четирийсет лета.