Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Да — отвърна Пътника.

— А този с теб — рече главатарят и посочи с ножа си към Ереко. — Срещал съм теломени. Дори тоблакаи. Той не е от тях. Твърде висок е. Какъв е?

Пътника погледна назад през рамо. Ереко не видя дори искрица хумор в тъмносините очи на мъжа, въпреки че наскоро се бе оплаквал от човешкото невежество и тесногръдие.

— Попитай го сам — отговори той. — Може да говори.

— Така ли? — главатарят на разбойниците вдигна глава към Ереко. — Е? Кой е твоят народ?

Въпреки че Пътника бе с гръб към него, Ереко видя как точно при тези думи той трепва под ризите, бронята и кожите. Мислено му благодари за този израз на съчувствие.

— Братовчеди сме. Тези, които изброи, и аз. Нещо като братовчеди.

Главатарят на разбойниците изсумтя доволен. Отряза си парче месо от бута на глиган, забучен над въглените.

— А малазанците? Какво става с тях? Търговците казват, че цяло лято са тихи като камъни.

— Така е. Меър и корелците са ги заклещили в Юмрука. Там си и гният.

Главатарят на разбойниците се плесна по бедрото.

— Добре!

Ереко наблюдаваше заобикалящите ги дървета — нима този ги занимаваше, докато сбирщината му ги обкръжава? Но никой не помръдваше в рехавата горичка от мършав смърч и ниски борчета върху голия гранит. Главатарят на разбойниците бе излязъл да ги посрещне заедно с още шестима — двама от тях изглеждаха като негови синове. Ереко виждаше, че искаха да убият и двама им. Колко често очите на главатаря се стрелкаха към тънкия меч, завързан за гърба на Пътника? Но увереното държане на Пътника ги разколебаваше. Както и огромният ръст и още по-огромното копие на Ереко.

— Казвам добре, защото всички тука произлизаме от Пурпурната гвардия. Знаеше ли това, приятелю?

Пътника кимна.

Гласът на главатаря на разбойниците се извиси. Той обхвана с жест горите наоколо.

— Да. Малазанците се страхуват да идват тук, защото костите на гвардейци закрилят тези земи. Самият аз съм потомък на Хап Стария, сержант на лейтенант Рибаря. Костите на много гвардейци са заровени в тези северни гори. Има и едно древно предание. Пророчество. Обещание, че ако малазанците отново дойдат тук, гвардейците ще се надигнат от гроба и ще ги изколят. Ето защо никога не са се връщали в нашите земи. Страхуват се. Веднъж ги победихме.

— Вярно — каза Пътника. — Победихте ги веднъж.

— Ами ти, приятелю? Има много черни мъже сред малазанците, както и сред корелците. Но ти не си корелец. Говориш добре талийскии.

Пътника сви рамене под рошавата си пелерина от меча кожа.

— Аз съм от Джаката. Спътникът ми е от още по-далече, както сами виждате. Тръгнал съм на юг, за да открия място, където мога да построя кораб. Спътникът ми иска да продължи нататък, чак до старата Северна цитадела, след което да премине на изток около носа.

Главатарят се усмихна, сякаш бе очаквал подобен отговор.