Пазачът на фара [bg]

– Значи, не се сещате за някого, който би навредил на Матс? Някой, с когото да е имал сметки за уреждане?

Гунар поклати глава.

– Мате не се е карал с никого през целия си живот. Всички го харесваха. И той харесваше всички.

– А как вървеше новата му работа?

– Мисля, че му харесваше. Звучеше малко угрижен, когато се видяхме в четвъртък, но може и просто да ми се е сторило или да е бил претоварен. Във всеки случай не е споменавал да се е карал с някого. Доколкото знам, шефът му Ерлинг е малко особен, но Мате каза, че бил безобиден и че знаел как да се държи с него.

– Ами Гьотеборг? Знаехте ли нещо за живота му там? Приятели, приятелки, колеги?

– Не, не бих казал. Той не говореше много за себе си. Сигне опитваше да изкопчи малко информация за личния му живот, приятелки и така нататък. Но той никога не отговаряше подробно на такива въпроси. Допреди няколко години чувахме това-онова за приятелите му, но откакто се премести в последната фирма, където работеше, преди да се върне тук, Мате като че ли се отдръпна от всякакъв социален живот и се съсредоточи изцяло върху работата. Винаги е изпълнявал стриктно задълженията си.

– Какво правеше, след като се върна във Фелбака? Не общуваше ли със старите си приятели?

Гунар отново поклати глава.

– Не, като че ли изобщо не проявяваше такъв интерес. Всъщност малко от познатите му от едно време все още живеят тук. Повечето се преместиха. Но той сякаш предпочиташе да живее по-усамотено. Това притесняваше Сигне.

– Не е имал и приятелка, така ли?

– Не мисля. Но ние невинаги знаехме за тези неща.

– Никога ли не е водил някого, с когото иска да се запознаете? – изненада се Патрик.

Зачуди се на колко години е бил Мате. Попита Гунар и щом получи отговора, осъзна, че Мате е бил на възрастта на Ерика.

– Не е водил никого – каза Гунар в отговор на предния въпрос. – Но това не означава непременно, че не е имало такъв човек – допълни той, сякаш прочитайки мислите на Патрик.

– Окей. Ако се сетите за нещо, можеш да ми се обадиш на този номер – каза Патрик и подаде визитната си картичка на Гунар. – Каквото и да е, важно или незначително. По-късно ще трябва да говорим и със съпругата ти, както и по-подробно с теб. Надявам се, че това няма да е проблем.

– Не – отговори Гунар и взе картичката. – Разбира се.

Той погледна през прозореца към Сигне, която, изглежда, беше спряла да плаче. Вероятно медиците й бяха дали някакво успокоително.

– Моите съболезнования – каза Патрик, след което настана тишина.

Нямаше какво повече да се каже.

Излязоха от колата и видяха Турбьорн Рюд и екипът му да паркират пред блока. Сега започваше мъчната работа по събирането на улики.