![Островът на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/0/ostrovt-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Островът на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1567-2
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Островът на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
- Никой не обича да е сам.
- Аз обичам - настоя тя. Вярно беше.
- Освен това всички биха искали да танцуват с лорд - усмихна се той самодоволно.
- Не и аз!
- Хубаво тогава - предаде се Антъни и най-сетне се отдалечи с високо вдигната глава. След секунда покани на танц Хариет Хук, а тя прие с възторжен писък.
Мал издиша. Пфу. Момчета. Сънища. Принцове. Твърде много й се беше насъбрало за един ден.
- Мал. Мал. Земята вика Мал! - Джей размаха ръка пред лицето й. - Добре ли си?
Мал кимна, но не отговори. За момент беше изцяло потънала в спомена за онзи отвратителен сън. Само че този път не изглеждаше като сън, а като предчувствие. Дали би могла някой ден да се озове в Аурадон? Но как е възможно?
Джей се намръщи и й подаде чаша сайдер.
- Вземи. Изглеждаш така, като че са ти свършили батериите или нещо подобно.
Мал осъзна, че не е помръднала от фоайето. Стоеше си там като вкопана,
откакто Антъни си бе тръгнал. Това беше станало преди три песни, а в момента „Гнили ябълки" изпълняваха последния си хит „Хич не ми звъни".
Мал изведнъж живна, не от сайдера или от музиката, а защото с крайчеца на окото си бе зърнала Иви през огромния прозорец, който се простираше от пода до тавана във фоайето на къщата. Иви пътуваше в чисто нова рикша, а прелестната й коса, сплетена на рибена кост, сияеше на лунната светлина. „Смята, че е нещо особено. Ще я науча аз нея", помисли си Мал. Обходи с поглед помещението и спря взор на една врата, която изглеждаше позната.
Това бе вратата, която водеше към дрешника на Круела. Мал научи това случайно - веднъж, когато с Карлос пишеха заедно домашно за родословните дървета на злодеите в шести клас, тя се отегчи и реши да се разходи из Адското имение. Дрешникът на Круела не беше за нежни души.
Мал никога нямаше да забрави деня, в който влезе там. Подобен дрешник би изкарал акъла на всекиго, особено на принцесата, която сега изкачваше стълбите към входната врата и щеше всеки момент да се появи на прага.
- Джей - каза тя и посочи към вратата. - Кажи ми, когато Иви пристигне.
- А? Какво? Защо?
- Ще видиш - обеща тя.
- Част от пъкления ти план, а? - рече той, готов да направи каквото му каже. Джей винаги беше готов за подобни шеги.
Карлос обаче пребледня, щом видя накъде се е насочила Мал.
- Недей! - извика той. Свали чаршафа и почти се препъна в него, когато хукна към вратата, опитвайки се да попречи на Мал да я отвори.
Вратата се затръшна. В последния момент.
Мал скръсти ръце. Нямаше намерение да отстъпи. Случаят бе просто идеален. Тя отново хвърли поглед през прозореца. Принцеса Очарователно Закъсняла стоеше пред входната врата.
Мал викна:
- Нова игра! Седем минути в рая! Който не я е играл в дрешника на Круела де Вил, не знае какво е изгубил!
Още преди да се доизкаже, лошите доведени внучки почти я прегазиха, за да се доберат до дрешника. Всички те обожаваха да играят на „Седем минути" и сега на висок глас заобсъждаха коя с кое момче ще се падне в тъмния дрешник. Няколко се понацупиха кокетно и запърхаха с мигли към Джей, който стоеше като страж до входната врата.
- Коя иска да влезе първа? - попита Мал.
- Аз! Аз! Аз! - завикаха една през друга внучките.
- Тя иска - съобщи Джей с ръка на рамото на една много позната синя пелерина.
- Така ли? Какво искам? - попита собственичката на пелерината.
Мал се усмихна.
Иви беше пристигнала.
- Иви, сладурче! Толкова се радвам, че успя да дойдеш! - изчурулика Мал, разтвори ръце театрално и дари момичето със силна и неискрена прегръдка. -Играем на „Седем минути в рая"! Ще участваш ли?
- Ами не знам - рече Иви и се огледа нервно.
- Страхотно ще е - взе да я убеждава Мал. - Хайде, нали искаш да сме приятелки?
Иви се втренчи в Мал.
- Искаш аз да съм ти приятелка?
- Естествено, защо не? - Мал я поведе към вратата на дрешника и я отвори.
- Играта не е ли за двойка момче и момиче? - попита Иви, когато Мал я бутна напред. Явно Иви знаеше повече за флиртаджийските игри, отколкото се предполагаше за момиче, отраснало в изолиран замък.
- Да не би да казах „Седем минути в рая"? Не, ти ще играеш на Седем минути в Ада! - изкикоти се Мал. Просто не можа да се сдържи. Щеше да е страхотно!
Тълпата, която се бе изсипала във фоайето, се разпръсна подплашена, щом стана ясно, че Мал не възнамерява да допуска някого другиго да участва или да влезе с Иви в дрешника.