Целувката на змията [bg]

Бъстър се сгуши във Фрея и тя приклекна, погали го и погъделичка муцунката му.

— Мислех, че цялото това внимание ти харесва. Не ми казвай, че си самичък. Какво стана с харема ти? — наблюдаваше го с искрена загриженост — дали близнакът й наистина не беше полудял. Изглеждаше ужасно: рошав, необръснат, с мръсна пижама. Не трябваше да живее така. Огледа се и забеляза компютъра на бюрото му.

— О, имаш Мак! — каза тя и се примъкна, за да го разгледа.

— Не го пипай!

— Не е бомба!

— Всъщност е! — отвърна й. Премести пазарските торби на бюрото и сложи ръка върху лаптопа.

— Държиш се странно — каза тя и се фокусира върху него. — Ще ми кажеш ли какво се случва?

— Добре — въздъхна той. Осъзна, че нямаше търпение да разкаже на Фрея и просто изригна, разказа й всичко: за сайтовете за запознанства и как беше срещнал специално момиче на име Хили Лиман. Не спираше да повтаря името й.

Докато слушаше, Фрея разбра как Фреди се спасява от самотата, но очевидно беше изгубил разсъдъка си. Нямаше желание да разбива мечтите му за тази Хили, която вероятно беше просто разгонена колежанка, не че имаше друг вид колежанки и не, че имаше нещо нередно в това. Фрея най-добре разбираше нуждата да се експериментира, породена от желанието да се забавляваш, докато си млад и красив.

Но историята за влюбения Фреди й идваше в повече. Беше се уморила от цялата ситуация — мотелът, обвиненията, мързелът му.

Фреди седна в креслото и опъна крака.

— Тя е жената, Фрея. Казвам ти. Този път е истинско — усмихна се той.

— Да бе. Всяка седмица хлътваш по някоя, а дори не си видял тази…

— Хили Лиман.

— Да, трябваше да запомня името й досега. Повтори го много пъти — Фрея прокара ръка през косата си. — Виж, уморена съм и не мога да го направя. Не мога да намеря онова нещо, което си убеден, че Килиан е откраднал от теб и което ще докаже, че той е виновникът. Наистина трябва да продължим нататък. Ще кажа на семейството ни, че си се върнал. Мама ще бъде толкова щастлива.

Фреди скочи от стола, лицето му пламна.

— Не можеш да го направиш, Фрея. Никой не трябва да знае. Ако валкириите разберат къде съм… те ще… те ще ме върнат обратно. Не мога да се върна в Необятното! Не знаеш какво е там! Трябва да докажа, че не аз съм разрушил моста! — направи отчаян жест, отпусна се в креслото и наведе глава надолу. Когато вдигна поглед към нея, очите му бяха пълни със сълзи. — Не мога да се върна обратно. Трябва да ми помогнеш, Фрея. Моля те — Фреди прегракна.

Фрея поклати глава, загледана мрачно в близнака си.

— О, Фреди, спри — отвърна му тя, но и нейният глас я подведе.