Целувката на змията [bg]

Ингрид се изнерви отново. Елфите бяха забравили смешния си акцент и говореха като местни тийнейджъри, а някои от тях — както забеляза Ингрид в библиотеката — бяха доста интелигентни, независимо от уличния си жаргон.

— Никакво пушене! Можете случайно да подпалите пожар! Сериозна съм, Свен. Не разбирам от елфска психология, но съм сигурна, че това ви вреди.

Той повдигна вежда, а Келда протегна ръка към Ингрид.

— Какво е това? — попита тя, хващайки смачканата хартийка.

— Нашият подарък! — отвърна Келда.

Ингрид започна да заглажда листчето. Ниф застана от другата й страна, за да може и тя да гледа.

На малко скъсано ъгълче от лист от тетрадка беше изписано „Маги“, последвано от телефонен номер. Ингрид се втренчи в него объркана.

Очите й бяха свикнали да разчитат и анализират почерците в работата й. Често й се налагаше да напасва неподписани бележки от скицници и работни рисунки с почерка от скиците. В този случай почеркът от смачканото листче леко клонеше наляво и явно беше написано от левичар. Характерно „М“ със заострени връхчета и „а“, което напомняше на „2“ с опашка. Беше виждала тези „М“ и „а“ и преди.

„Ма…“

Мат Нобъл. Това бяха същите букви, които беше видяла, когато той се подписа на сметката за кредитната карта в бара. Ингрид забеляза, че Мат е левичар още щом си извади кожено тефтерче, за да записва показанията й. Хартията беше същата като тази, която държеше в момента в ръцете си, със светлозелени редове. Нямаше съмнение, че Мат беше изписал името и телефона на Маги на хартийката. Сърцето на Ингрид подскочи, а стомахът й се сви. Може би Мат е мислил за друга и това е била причината срещата им да приключи толкова зле.

За ужас на феите тя я смачка и моментално я изхвърли.