Целувката на змията [bg]

Келда и Ниф бяха двете женски елфи, малки и нежни като балерини, затова грубите дрехи и тежката очна линия изобщо не изглеждаха на място. Келда беше светла, с бяло руса коса и бледо сини очи, перлено бяла кожа, алени устни, като малък цвят, и румени бузи. Ниф беше нейна противоположност — тъмна, маслинена кожа, лъскава черна коса, огромни кафяви бадемовидни очи и пухкави устни. Разбира се, момчетата се криеха зад момичетата. Мърлявият и тъмнокос Свен със зелените очи, за когото Ингрид мислеше като за сърдито овчарче, апатичен и винаги с набола брада; Вал, който имаше огненочервен пънкарски гребен и приличаше по-скоро на нервна развалина, и Ирдик, с разрошена коса и закръглено момчешко лице с розови бузи. Беше облечен с тениска, на която пишеше Гушкане не дрога.

Характерно за елфите, и мъжките, и женските беше, че са миловидни същества. Чертите им бяха фини и деликатни, сякаш издълбани върху слонова кост, но в момента дори Ингрид не можеше да каже как изглеждат всъщност, защото бяха ужасно мръсни.

— Ще ми кажете ли какво става, преди да ви превърна в жаби? — попита тя. Беше по-скоро критика, отколкото реална заплаха.

— Моля те, не го прави! — изскимтя Ирдик. Имаше нещо много уязвимо и сладко в Ирдик и това накара Ингрид да се почувства виновна, че ги смъмри. А и тениската му беше толкова смешна.

Вал излезе пред останалите и започна да говори толкова бързо, че тя едва разбираше безкрайния поток от думи, който преминаваше в стакато, когато имаше дума, започваща със „с“. В крайна сметка разбра това-онова, от което сглоби цялостната картинка.

Научи, че се бяха опитали да изпълнят обещанието си и да се върнат у дома, следвайки инструкциите й, като се движат по жълтия павиран път — истинската пътека, която свързваше световете. В мотела, където бяха отседнали, Ингрид им беше показала къде е пътеката, но щом стъпили на нея, тя изчезнала. Освен това вече не си спомняха къде беше домът им, нито какво изобщо е дом. След като се провалили, усетили ароматът на Ингрид и я последвали до дома й и се приютили на тавана на Джоана.

— Тук е хубаво!

— Има пайове!

— Вкусни!

— Не ни карай да напускаме! Ерда, молим те! — Келда, сложи черната кожена маска и започна бързо да прави цигански колела в стаята, от което на Ингрид й се зави свят.

— Споменахме ли пайовете? — каза Вал.