![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
— Затворете портата! — изкрещява капитанът, когато ние профучаваме край стражите.
Момичето се блъска в него, той залита и тя успява да се измъкне от ръцете му.
Чува се тракане на метални зъбни колела и дървената порта започва да се спуска. Стражите на портата остават единственото ни препятствие пред свободата.
— Няма да успеем! — изхриптява момичето.
— Нямаме избор!
Спринтирам по-бързо, отколкото мислех, че е възможно да се тича. Познатият ми пиян страж изважда меча си и вдига ръка да замахне, но бавното му движение е по-скоро повод за смях, отколкото за страх. Удрям го по главата с всички сили и когато се строполява на земята, се забавям още секунда, за да го ритна с коляно в слабините.
Един от другите стражи успява да замахне с меча си, но аз лесно го блокирам с жезъла. Завъртам металния прът в ръцете си и мечът му отхвърча надалече. Очите му се разширяват, когато го изритвам с широк замах в лицето, просвайки го на земята, и се втурвам през дървената порта.
Успяхме! — иска ми се да изкрещя, когато стигам под абаносовото дърво. Обръщам се да се усмихна на момичето, но нея я няма. Сърцето ми спира, когато я виждам да се препъва и да пада на земята на сантиметри преди портата. При падането й се вдига облак прах.
— Не! — изпищявам аз.
Портата ще се затвори всеки момент. След целия кошмар тя няма да успее.
Ще умре, след като почти се беше спасила.
Тичай — заповядвам на себе си. — Бягай. Имаш Тзеин. Имаш тате. Вече направи всичко, което можеше.
Но отчаянието в очите й ме дърпа назад и разбирам, че благословията на боговете е дотук. Защото въпреки всички възражения на тялото ми аз изтичвам към портата и се претъркулвам под нея миг, преди да стигне до земята.
— Свършено е с вас! — пристъпва напред капитанът, ранен и окървавен от огнената бомба. — Хвърлете оръжията си. Веднага!
Сякаш всички стражи в Лагос са се втренчили в нас и ни обграждат, блокирайки всички посоки, за да не можем да избягаме отново.
Аз помагам на момичето да се изправи на крака и вдигам високо жезъла си. Това ще приключи тук. Няма да ме хванат. Ще ги принудя да ме убият на място.
Сърцето ми бие силно в гърдите, докато стражите се приближават. Наслаждавам на последните си мигове, представяйки си топлите очи на мама, абаносовата й кожа.
Идвам — обръщам се към духа й. Тя сигурно сега е в алафиа и се рее в спокойствието на отвъдния живот. Представям си, че съм до нея. — Идвам при теб съвсем…
Гръмовен рев разцепва въздуха и стражите замръзват на място. Ревът става все по-силен и по-силен, направо оглушителен с приближаването си. Едва успявам да издърпам момичето на безопасно място, когато огромното тяло на Найла прескача портата.
Стражите залитат назад изплашени, а моята леонера се приземява на прашния път и между огромните й зъби капе слюнка. Убедена съм, че е халюцинация, докато не чувам Тзеин да вика, седнал на гърба й.
— Какво, по дяволите, чакате? — изкрещява той. — Качвайте се!
Без да губя и секунда повече, скачам на гърба на Найла и дръпвам момичето след себе си. Потегляме, скачайки от къща на къща, а след нас колибите се сриват под тежестта ни. Когато стига достатъчно високо, Найла скача за последен път и полита към портата.
Почти сме стигнали до нея, когато нещо като електрически шок протича през вените ми.
Шокът преминава през всяка пора в кожата ми, запалвайки всичко в мен, отнемайки дъха ми. Времето сякаш спира, когато поглеждам надолу и се втренчвам в очите на младия капитан.
Незнайна сила гори зад кехлибарения му взор — затвор, от който не мога да избягам. Нещо от неговия дух сякаш се вкопчва в моя. Преди да успея да прекарам още миг, заключена в погледа му, Найла прелита над портата, прекъсвайки връзката ни.
Тя се приземява тежко и хуква през абаносовите дървета.
— Богове! — прошепвам аз.
Всяка част от тялото ми крещи от напрежение. Не мога да повярвам, че се измъкнахме.
Не мога да повярвам, че все още съм жива.
Глава шеста
Инан
Провал.
Разочарование.
Срам.
С коя обида ще ме посрещне днес баща ми?
Прехвърлям наум вариантите, докато минавам през вратата и се изкачвам по белите мраморни стълби на двореца. „Провал“ би било подходящо. Връщам се без бегълката. Но баща ми може и да не си хаби думите.
Може да започне с юмрук.
Този път не мога да го обвинявам. Не и истински.