![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Да — кимна тя. — Дойдох в Ню Йорк специално за теб. — В очите й се появи решителност. — Ти си перфектният избор за нашия екип. Мислих много и се спрях на теб.
— Ти си безскрупулна жена, Елиза — въздъхна той. — Дори още по-лошо — безскрупулна жена с план!
— Животът е труден — сви рамене тя. — Цената на петрола скача неконтролируемо, инфлацията се заменя от рецесия и обратно. Правителствата са безпомощни. Или печатат пари, което увеличава инфлацията, или затягат коланите по посока на рецесията. Стабилността е само спомен от миналото. Но аз открих начин да се справя с всичко това.
— Дали ще проработи?
— Вярвам, че да.
Смуглото му лице се опъна, в очите му най-сетне проблесна решителност. Предприемачът у него беше наясно с проблемите, пред които бяха изправени хора като нея. Светът наистина се променяше. Нещо трябваше да се направи. А тя може би наистина имаше решението.
— Първоначалната вноска за членство е двайсет милиона евро — добави Елиза.
— Няма проблем — сви рамене той. — Но предполагам, че имаш и други източници на приходи.
— Милиарди — кимна тя. — Чисти и непокътнати.
— Добре — рече Мастрояни и посочи тънката книжка. — Хайде, направи го. Накарай оракула да отговори на въпроса ти.
Тя хвана писалката и начерта пет реда вертикални линии, после преброи всеки ред. Всичките бяха четни числа. След консултация с графиката се оказа, че отговорът е на буквата Q. Тя прелисти страниците и намери посланието.
Забеляза нетърпението му и на лицето й се появи лека усмивка. Най-после беше успяла да привлече цялото му внимание.
— Искаш ли да ти го прочета?
Той кимна.
— Провери внимателно позицията на набелязания партньор. Действай без страх, ако тя отговаря на твоята. И двамата ще бъдете щастливи.
— Оракулът май знае какво смятам да направя — промърмори той.
Тя замълча. Тишината в кабината се нарушаваше само от равномерното свистене на реактивните двигатели. Скептичният италианец беше научил току-що нещо, което тя винаги бе знаела благодарение на своите майка и баба корсиканки: потеклото бе наистина от изключително значение.
Мастрояни протегна ръка и тя я стисна. Дланта му беше леко изпотена.
— Разчитай на мен в това, което си намислила.
— Все още ли не ме харесваш? — пожела да узнае тя.
— Нека си спестим мнението ми по този въпрос.
11
Малоун реши да се поразходи, за да си проветри главата. Съдебното заседание започна рано и продължи без почивка чак до обяд. Не изпитваше глад, но беше жаден. Видя кафенето в далечния край на площада и се насочи натам. Тази задача беше лесна и различна от останалите. Трябваше да се увери с очите си, че наркопласьорът убиец ще получи заслужена присъда. Жертвата — агент на АБН от Аризона — беше екзекутирана в северната част на Мексико. Впоследствие се оказа, че е бил личен приятел на президента на САЩ Дани Даниълс — факт, на който се дължеше специалното внимание на Вашингтон към съдебния процес. Делото продължаваше вече четвърти ден, присъдата се очакваше най-късно утре. Обвинението беше свършило добра работа, доказателствата бяха многобройни и неоспорими. По частен път Малоун беше научил, че обвиняемият се намира във война с мексиканските си конкуренти, за които съдебният процес беше отличен начин да се отърват от един опасен съперник.
Някъде наблизо се разнесе камбанен звън, почти неразличим сред грохота на Мексико Сити. По затревения площад се разхождаха хора, други седяха под сянката на разцъфналите дървета, чиито ярки цветове смекчаваха мрачната сивота на околните сгради. Фонтан от син мрамор изхвърляше тънки струи пенлива вода в топлия въздух.
До слуха му достигна пропукване, последвано от още едно.
Монахинята в черни дрехи на петдесетина метра от него рухна на земята. Нови две пропуквалия. Друга жена се просна по очи.
Разнесоха се писъци на ужас. Хората по площада се разбягаха, сякаш дочули сигнал за предстояща бомбардировка. Очите му се спряха на група момиченца в строги сиви униформи. Още монахини. Жени с ярки поли, мъже в тъмни делови костюми. Всички бягаха, обзети от паника.
Малоун огледа площада, по който продължаваха да падат тела. В крайна сметка успя да засече стрелците — двама мъже на петдесетина метра от него. Единият беше на коляно, другият — прав.
Той бръкна под сакото си за беретата. Мексиканците му бяха разрешили да я задържи по време на престоя си. Прицели се и натисна спусъка. Повали и двамата с по един изстрел в главата. Видя още тела по земята. Никой на никого не помагаше. Всички бягаха. Малоун свали пистолета.