Измамна светлина [bg]

— От устата ви звучи така, сякаш е имал бизнес план — рече Лакост.

— Може и така да е било — отвърна патоложката. — Студено и рационално. Макар да не е физически трудно да се счупи нечий врат, повярвайте ми, емоционално е много тежко. Затова повечето убийства се извършват с пистолет или с удар по главата. Или дори с нож. За да има нещо като посредник, друг да е причинителят на смъртта. Но да отнемеш живот с голи ръце! Не в борба, а като хладно и добре пресметнато деяние? Не. — Доктор Харис се обърна и погледна убитата жена. — Човекът, който е извършил това, не е случаен.

— Какво искате да кажете с "не е случаен"? — попита Гамаш.

— Знаете какво искам да кажа, господин главен инспектор.

— Да, но искам да го изречете ясно.

— Извършил го е или някой психичноболен, когото въобще не го е било грижа за жената, или силно загрижен човек. Искал е да го направи с голите си ръце. Да отнеме живота й собственоръчно.

Доктор Харис изгледа Гамаш продължително. Детективът кимна:

— Merci.

Извърна поглед към асистентите на съдебната лекарка, те вдигнаха по сигнал тялото и го преместиха върху носилката. Покриха мъртвата жена с чаршаф и я отнесоха към място, където слънцето никога вече нямаше да я види.

Фотографът започна да щрака с апарата си, криминалистите се заеха за работа. Започнаха да събират веществени доказателства от мястото, което досега бе под тялото. Прибраха дамската чанта. Внимателно описаха и заснеха съдържанието й, взеха проби и отпечатъци, а след това занесоха всичко на Бовоар.

Червило, фон дьо тен, носни кърпички, ключове за кола и за апартамент, портмоне.

Бовоар отвори портмонето, прочете името, изписано на шофьорската книжка, и я подаде на главния инспектор.

— Разполагаме с име, шефе. И с адрес.

Гамаш хвърли поглед на книжката и вдигна очи към четиримата жители на Трите бора, които го наблюдаваха. Закрачи през моравата към тях.

— Вече знаем самоличността на жертвата — обяви и отново погледна шофьорската книжка. — Казва се Лилиан Дайсън.

— Какво? — възкликна Клара. — Лилиан Дайсън?

Детективът се обърна към художничката.

— Познавате ли я?

Клара бе вперила невярващо очи в Гамаш. След малко премести поглед някъде отвъд градината, оттатък криволичещата река Бела Бела, към гората.

— Явно не — прошепна.

— Коя е тя? — попита Габри, но художничката видимо бе изпаднала във вцепенение и се взираше озадачено към далечните дървета.

— Може ли да видя снимката? — помоли Клара накрая.

Гамаш й подаде шофьорската книжка. Портретът не бе много ласкав, но определено бе за предпочитане пред снимката, направена тази сутрин. Жената се вгледа внимателно във фотографията, после си пое въздух много дълбоко и го задържа за няколко секунди, преди да издиша.

— Възможно е да е тя. Косата й е по-различна. Руса. Доста е остаряла. Напълняла е. Но може би е тя.