Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 119
Перейти на страницу:

Уин тръгна да пресича улицата.

— А представлението е слаба работа.

— Чакай малко, ти си го гледал?

Уин продължи да крачи.

— Гледал си мюзикъл без мен?

— Пристигнахме.

— Ти мразиш мюзикъли. Едвам те завлякох да гледаме „Наем“.

Уин не отговори. „Севън Дайлс“, откъдето идваше и името му, представляваше кръгъл площад, в който се събираха седем улици, като от всички страни на циферблат. В средата му се извисяваше слънчев часовник — колона, висока колкото триетажна сграда. На единия от ъглите на площада се помещаваше театър „Кеймбридж“. В друг се беше сгушил малък пъб на име „Короната“.

Вътре „Короната“ беше като от едно време, с лакиран бар и ламперия от тъмно дърво, както и мишена за игра на дартс — нищо че имаше разстояние за хвърляне от около три крачки. Заведението беше уютно, тясно и препълнено с правостоящи посетители. Барманът срещна погледа на Уин. Кимна му, хората се отместиха, откри се място и изведнъж два барови стола се оказаха свободни. Две керамични халби с „Фулърс Лондон Прайд“ ги очакваха върху две подложки за бира.

Уин седна на единия стол, а Майрън зае другия. Уин вдигна своята халба.

— Наздраве, приятелю.

Чукнаха една в друга керамичните чаши. Две минути по-късно барманът поднесе две порции риба с пържени картофи. Ароматът им накара стомахът на Майрън весело да закъркори.

— Мислех, че тук не сервират храна — отбеляза Майрън.

— Така е.

— Уин, ти си един прекрасен човек.

— Да. Такъв съм си.

Отдадоха се на храната и питиетата си. Онова, което Уин имаше да каже, можеше да почака. По някое време приключиха с рибата и пържените картофи и си поръчаха по още едно питие. На телевизионния екран вървеше мач по ръгби. Майрън не беше особено запознат с играта на ръгби, но въпреки това наблюдаваше екрана.

— Да се върнем към добрия стар Ганди — каза Уин. — Явно е гледал документалния филм за теб по И Ес Пи Ен?

— Да.

Майрън се обърна към него.

— Ти гледал ли си го?

— Разбира се.

Тъп въпрос.

— Но ми е интересно да разбера — каза Уин — как ти се стори на теб.

Майрън сви рамене, докато отпиваше от бирата си.

— Мисля, че отразява събитията доста точно.

— Дал си им интервю.

— Аха.

— Никога преди не си го правил. Да говориш за травмата си.

— Така е.

— Не искаше дори да гледаш кадри от случката.

— Така е.

Беше му твърде трудно да понесе тази гледка. Нормално, нали? Мечтата ти, целта на живота ти, всичко, което някога си искал — пред теб, сякаш можеш да го докоснеш, още на двайсет и две годишна възраст, и изведнъж — светлините угасват, сбогом, край, nada mas.

— Не виждах смисъл да го правя — каза Майрън.

— А сега?

Майрън отпи жадно от бирата си.

— Все повтаряха, че тази травма ме „определя“.

— В някакъв момент беше така.

— Точно така. В някакъв момент. Но вече не. Вече можех спокойно да гледам как Бърт Уесън се блъсва в мен, без почти да трепна. И този глупав глас зад кадър. Не спираше да повтаря как травмата е… — Майрън направи с ръце кавички във въздуха — „съсипала живота ми“. Но сега вече знам, че това просто беше част от пътя ми. Всички онези момчета, с които играех в началото, всички онези звездни атлети, които постигнаха мечтите си и изградиха кариера като играчи в НБА — всички те вече се оттеглиха. Светлините угаснаха и за тях.

— Но междувременно — каза Уин — са забили адски много мацки.

— Е, да, има го и това.

— А и за тях светлините не са спрели да светят изведнъж. Започнали са да угасват една по една.

— Постепенно.

— Да.

— Може би това не е най-добрият начин.

— В смисъл?

— Да махнеш лепенката малко по малко, вместо рязко да я отлепиш.

Уин отпи от бирата си.

— Звучи разумно.

— Мога да продължа с още някоя заучена фраза, че е по-добре да те хвърлят в дълбокото. Този внезапен удар ме принуди да действам. Накара ме да следвам право. Накара ме да стана спортен агент.

— Не те е „накарал“ — каза Уин.

— Така ли?

— Ти винаги си бил едно надъхано — не, свръхамбициозно — копеле.

При тези думи, Майрън се усмихна и вдигна халбата си.

— Наздраве, приятелю.

Уин отново чукна чашата си в неговата, прочисти гърлото си и каза:

— Der mentsh trakht un got lakht.

— Еха — каза Майрън.

— Научих се да говоря идиш — каза русият, синеок англосаксонец. — Върши чудеса в свалките с еврейски девойки.

Der mentsh trakht un got lakht. Превод: Когато хората си правят планове, Господ се смее.

Човече, колко беше хубаво отново да е заедно с Уин.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)