Златният бряг [bg]

Между другото, Уилям Станхоуп е твърде далеч оттук, за да може напълно да оцени факта, че дейността ми по опазване на околната среда й нарежданията, които ми дава, са две почти взаимоизключващи се неща. Това се нарича разминаване на интересите и е както неетично, така и незаконно. Но въобще не ме интересува. Той получава това, за което плаща.

Разбирате, че ако се попритисне малко, тъстът ми би могъл да изнамери четиристотинте хиляди за неплатените данъци, но предпочита да не го прави, поне не преди да е намерил купувач или да настъпи денят преди конфискацията на имуществото. Той твърдо възнамерява да запази огромния си актив, освен ако или докато реши, че това е пасив и не може да го продаде приживе.

Ако се чудите каква стойност има този бял слон за Уилям Станхоуп и наследниците му, ето ви изчисленията: двеста акра земя, ако бъде разделена на парцели от по десет акра, а на легендарния Златен бряг подобно парче земя ще струва над един милион долара, това означава, че преди да бъде обложена с данък, общата сума ще надхвърли двайсет милиона долара.

Предполагам, че в края на краищата Сюзън ще наследи достатъчно пари, за да си наеме един простак на пълен работен ден да й чисти конюшните и някой, който да помага на мен и стария Джордж в градината.

Ако се чудите какво още ми се пише, трябва да знаете, че този тип хора рядко оставят парите да напуснат собственото им семейство. Всъщност аз участвах в предбрачна спогодба много преди хората от средната класа дори да знаят, че подобно нещо съществува. Уилям. Станхоуп и платеният му адвокат съставиха „брачния договор“, както го нарекоха тогава, а аз сам си бяха адвокат, потвърждавайки старата поговорка, че клиентът на адвокат, който представлява себе си, е глупак. Във всеки случай оттогава насам Уилям получава от глупака безплатни юридически съвети.

Погледнато от по-светлата страна, Едуард и Каролин имат попечителски фонд, където се влагат парите на Станхоуп. И за да съм справедлив към Сюзън, трябва да кажа, че „брачният договор“ не беше нейна идея. Във всеки случай не искам парите на Станхоуп, нито пък проблемите им. Обърнах се към Лестър:

— Сюзън и аз не бихме искали на мястото на имението да се разпростре жилищен квартал, още по-малко пък да се разработи земята на Станхоуп Хол за финансови облаги. Но ако този рай е обречен да се превърне в преддверие на ада, тогава всеки от нас трябва да реши дали иска да остане, или да си отиде. Това също е избор.

— Да си отиде къде, Джон? Къде отиват хората като нас?

— В Хилтън Хед.

— Хилтън Хед?

— В която и да е планирана Едемска градина, където никога нищо няма да се промени.