Артър & Джордж [bg]

Двамата с Туй започнаха да посещават сеанси. Станли Бол често ги придружаваше, както и астрономът от Саутсий генерал Дрейсън. В седмичния вестник за парапсихология „Лайт“ откриха инструкции за създаването на медиумен кръг. Трябваше да се започне с четене на първата глава от Книга на пророка Иезекиил: „Където духът искаше да отиде, там и те отиваха…“ Видението на пророка — бурният вятър, големият облак, сиянието, огънят на кълба и четирите херувими, всеки с по четири лица и четири крила — подготвяше присъстващите да станат по-възприемчиви. След това идваше ред на примигващата свещ, кадифения сумрак, духовното съсредоточаване, изпразването на съзнанието и съвместното чакане. Веднъж зад Артър се появи дух, извикан с името на прадядо му от Ватерло; друг път изникна черен мъж с копие. След няколко месеца дори и той почна от време на време да забелязва тайнствени светлинки.

Артър не беше сигурен каква доказателствена тежест имат тия любителски кръгове. По-убедителен му се стори един стар медиум, с когото се запозна в дома на генерал Дрейсън. След старателна подготовка с твърде драматичен характер старецът се задъхваше, изпадаше в транс и започваше да раздава съвети и послания от духовете на своята малобройна смълчана публика. Артър бе дошъл, въоръжен до зъби със скептицизъм… но ето че замъглените очи се насочиха право към него и крехкият далечен глас произнесе думите:

— Недей да четеш книгата на Лий Хънт.

Това беше наистина свръхестествено. От няколко дни Артър тайно се чудеше дали да прочете книгата на Хънт „Комедийните драматурзи на Реставрацията“. Не беше обсъждал въпроса с никого; не би досаждал и на Туй с подобна дилема. Но да получи отговор на неизречения си въпрос… Едва ли бе фокуснически трик; това можеше да се случи само чрез способността на един човешки ум да проникне по необясним начин в друг ум.