![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
— Без коментар — изръмжах; и без това ми беше кофти, а като гледах тези две типични конски мухи, ми призляваше още повече.
— Детектив Райдър, има ли нещо по-особено в престъплението, за да се намеси Специалният отряд? Има ли обезобразяване? Странни обозначения? Нещо сходно с…
Блъснах микрофона, който се измъкна от ръката на досадницата и падна на тротоара. Тя се облещи.
— Върви на майната си! — изкрещях. — Също и тая маймуна, операторът!
— Карсън! — изръмжа Хари.
Операторът се ухили и насочи камерата към мен:
— Днес сме доста кисели, а?
Заобиколих кашата кола, но преди да се кача, Данбъри отново ме нападна:
— Как ще обясните защо сте тук вие, а не детективите от Трети район?
Намръщих се:
— Не можахте ли да си намерите друга работа? Колко получавате да се гаврите със скръбта на хората?
— Съветвам ви да се обърнете към психиатър, господин детектив. Очевидно имате проблем с контролирането на гнева — подхвърли операторът и се усмихна още по-широко. Ръцете ме засърбяха да му натикам камерата в гърлото. Вместо това се качих в колата и го изгледах кръвнишки. Той ми намигна. Хари включи двигателя. Като натисна съединителя, колата поднесе, забуксува, чу се шум, все едно кожено знаме заплющя под напора на бурен вятър.
— Втасахме я — измърмори партньорът ми. Удари спирачки, отвори вратата и огледа гумите. — Тук всичко е нормално. Провери от твоята страна, братле.
Изскочих навън. Предната гума беше сплескана.
Хари извади мобилния си телефон:
— Качвай се, Карсън. Ще се обадя в гаража да изпратят някого да смени гумата. Ще стане за минути.
Намирахме се на около два метра от Данбъри и шимпанзето й. Проклетият маймуняк спринтира към мен и навря камерата в лицето ми:
— Хей, детектив, пуснете една хубава усмивка за нашите зрители — нека всички видят какъв симпатяга е полицаят на годината. Ще бъде страхотна реклама за цялата ви служба.
— Чупката! — изсъсках и усетих, че нещо става в гърдите ми… всъщност не беше усещане, по-скоро бе като звук от пречупване.
— Качвай се, Карсън — повтори Хари, този път по-силно.
Данбъри се приближи и подвикна на оператора:
— Борг, престани. Не снимай повече.
— Моля ви, господин Райдър — прошепна операторът така, че само аз да го чуя. — Направете физиономията на кораво ченге като на снимката във вестника. Скъпата ви майка хареса ли фотографията? Ами гаджето ви? „О, чукай ме, сладък, но преди това ме погледни като кораво ченге…“
— Карсън! Качвай се, мамка му! — изкрещя Хари.
Само че беше прекалено късно. Вече бях сграбчил за ризата оператора и му обяснявах какво ще направя с камерата му, ако имаме възможност да се усамотим някъде.
Проклетият маймуняк не преставаше да се хили.
Като се прибрах у дома вечерта, индикаторът на телефонния секретар проблясваше. Знаех, че съобщението е от Джереми, може би защото това щеше да бъде връхната точка на един свръхгаден ден. Натиснах бутона за прослушване и изпитах горчивото удовлетворение, че съм бил прав.
„Карсън, мама чака новото зарядно устройство“ — напевно произнесе Джереми. Тонът му беше като на щастлив и безгрижен човек.
Седма глава
Не знам защо, но началникът на полицията Плакет държи в кабинета си голям глобус от онези, които се поставят на пода. Свят с размерите на плажна топка. Взирах се в синия Тихи океан и ми се щеше да бъда там. Плакет се беше настанил зад широкото си блестящо бюро и ме оглеждаше. Утринната мъгла още не се беше вдигнала и светът отвъд прозореца беше сивкав.
— Колко си висок, детектив Райдър?
— Ъъъ… метър и осемдесет и два сантиметра.
— А колко тежиш? Седемдесет и пет, осемдесет килограма ли?
— Нещо такова.
— Но си нападнал човек, висок… — Той направи справка в някакво писмо, разгърнато пред него. — … висок метър и петдесет и тежащ около петдесет килограма.
Писмото беше от управата на Канал 14 и беше пристигнало сутринта. Предположих, че началникът Плакет е разговарял най-малко един час по телефона с различни представители на тази медия.
— Сър — обади се Хари, който стоеше редом с мен, — мисля, че детектив Райдър беше предизвикан да…
Плакет вдигна ръка и го накара да замълчи, после продължи обвинителната си реч:
— Не само си го заплашил с физическо насилие, ами си осъществил заплахата.
— Не съм му направил нищо, само го хванах за ризата. Е, може би малко внезапно, но него и с пръст не съм го пипнал.