Игри на злото [bg]

Ууд и Досън станаха и се отправиха към вратата.

На прага Досън се обърна:

— Ъмм… Началник, искам да се извиня, задето измърморих за дългите смени…

— Ако смятах, че говориш сериозно, отдавна щеше да си затворил вратата от външната страна.

Детективът кимна и излезе. Досън се справяше с работата, но за Ким „да се справя“ не беше достатъчно. Тя пришпорваше екипа си безмилостно, уверена, че така им помага да станат по-добри полицаи. Полицейската работа не признаваше фиксирани часове, така че всеки, който искаше да работи от девет до пет, можеше спокойно да напусне и да иде в „Макдоналдс“ да обръща бургери на скарата.

Брайънт изчака, докато младите полицаи се отдалечат достатъчно, че да могат да го чуят.

— Двамата с теб сме най-добрият екип! Твоята хладна интелигентност, съчетана с топлата ми сърдечност! Твоят талант за обективен анализ, комбиниран с умението ми да бъда винаги доброто ченге! Твоят ум и моята хубост!

Ким изпуфтя.

— Идвай, хубавецо, че пресата ни чака.

Въпреки заповедите на началника Ким не беше свиквала пресконференция. Не се наложи. Журналистите бяха започнали да пристигат без покана още от четири часа сутринта.

Инспекторката пое дълбоко въздух и кимна, преди да бутне двойните врати, които водеха към залата.

Репортерите и фотографите стояха на групички. Ким позна неколцина от местните: работеха за „Експрес енд Стар“ и за някои независими издания. Репортерът от „Сентръл нюз“ и операторът от „Мидландс Тудей“ на Би Би Си говореха по мобилните си телефони. Кореспондентът на „Скай нюз“ енергично чатеше.

— Окей, приближете се! — викна Ким. Пред лицето й мигом изникна букет от микрофони, диктофони се включваха трескаво и хората се запротягаха напред, за да успеят да запишат думите й. Божичко, как мразеше всичко това!

На обърнатите към нея лица беше изписано нетърпеливо очакване и тя им кимна за поздрав.

— Давам думата на сержант Брайънт, който ще изложи онова, което знаем до момента.

И Ким отстъпи настрани. Ако Брайънт се изненада от неочаквания обрат на събитията, той с нищо не го показа и започна изложението си, като поднесе искрени съболезнования на близките на загиналия.

Бас ловя, че в момента на стрес топката на Уди никак не й е лесно, помисли си Ким.

— … полицията на Мидландс ще направи всичко възможно да изправи извършителя пред правосъдието. Благодаря ви за отделеното време.

От залата Ким се запъти направо към колата си отвън и Брайънт я последва.

— Много ти благодаря, началник! — измърмори той и седна до нея, като най-напред хвърли на задната седалка един брой от списание „Класически мотоциклети“, настанил се нагло до шофьорското място.

— Справи се като истински професионалист, Брайънт.

— Нали знаеш, че Уди направо ще те убие…

— Казвай адреса.

— Пак в края на Торнс Роуд, само че на „Каледония“ завий наляво.