Игри на злото [bg]

— Смятам, че това е правилното решение, Малкълм. Сега иди да си легнеш, а аз ще поговоря с Дейвид вместо теб.

Алекс въздъхна дълбоко, когато Малкълм излезе от кухнята и на негово място влезе отговорникът на приюта.

— Как мина?

Алекс издиша шумно.

— Ами не беше лесно, но го убедих да не вика полиция.

На лицето на Дейвид се изписа облекчение.

— Слава Богу. Шейн много съжалява за стореното. Знае, че е направил грешка, а пък с теб сме наясно, че да го върнем в затвора значи да го убием. А той е добро момче.

— Единственото условие на Малкълм е Шейн да напусне приюта.

Дейвид изруга полугласно.

— Знам, че ще бъде трудно и направих всичко по силите си да го разубедя, но той не отстъпи. Предполагам, разбираш, че има известно право. Да живее с Шейн би означавало непрекъснато да се страхува.

Дейвид поклати глава.

— Не знам какво го е прихванало Шейн.

Алекс сви рамене.

— Точно в това е проблемът. Не можем да бъдем сигурни, че няма да се случи пак. Не можеш да гарантираш безопасността на Малкълм, ако Шейн остане.

Дейвид прокара длани по лицето си.

Алекс сложи ръка върху неговата.

— Нищо повече не можеш да направиш, Дейвид.

Беше влудяващо да вижда единствения, но дълбок недостатък на този мъж: способността му искрено да съчувства на поверените му безнадеждни нещастници. Ако беше по-безмилостен или двуличен, от него щеше да излезе перфектен партньор.

Дейвид се дръпна от докосването й.

— Господи, Дейвид, направих всичко по силите си! — сопна се Алекс, огорчена от пренебрежението му. Дейвид не знаеше, че тя лично е манипулирала ситуацията така, че властите да не се намесват. Беше й безразлично дали Шейн ще се върне в затвора и там ще го изнасилват всеки ден. Да, тя имаше личен интерес, но фактът си оставаше: беше спасила положението, а Дейвид въпреки това я отблъскваше.