Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Нещо, смътно напомнящо горящ череп, се появи там, където би трябвало да бъде главата. Броня, изглеждаща като пламтящи кости, оформи тялото на чудовищен воин, пред който дори най-грамадните орки изглеждаха като джуджета. Некрос не почувства топлина от адските пламъци, но знаеше, че ако съществото пред него го докосне дори съвсем леко, би го обхванала болка, каквато дори опитният воин не би могъл да си представи.
Сред другите орки се говореше, че Некрос Скълкръшър бил призовал един от древните демони. Той не опровергаваше подобни слухове, но въпреки това Зулухед не можеше да бъде заблуден. Чудовищното същество, пазител на дракона, не притежаваше способност за независимо мислене. При опитите си да овладее способностите на загадъчния артефакт, Некрос бе призовал още нещо. Зулухед го наричаше огнен голем. Най-вероятно силите му бяха с демонична природа, но то със сигурност не бе някое от предполагаемите митични създания.
Каквито и да бяха произходът и предишното му предназначение, от голема бе излязъл идеален пазач. Дори най-свирепите воини стояха далеч от него. Само Некрос можеше да му заповядва. Зулухед също бе опитал, но явно артефактът, от който бе произлязъл големът, вече бе обвързан с еднокракия орк.
— Влизам — информира той огненото същество.
Големът замръзна намясто… след което се пръсна в изумителен душ от изгасващи искри. Въпреки че бе наблюдавал това оттегляне нееднократно, Некрос отново отстъпи крачка назад и не се осмели да тръгне, докато не изчезна и последната искрица.
В момента, в който оркът пристъпи през вратата, един глас отбеляза:
— Знаех… че скоро… ще дойдеш… тук…
Презрението, с което проговори окованият дракон, въобще не засегна нейния тъмничар — бе чувал доста по-лоши неща през изминалите години. Стиснал артефакта в ръка, той се насочи към главата й, която по необходимост беше прикована със скоба към стената. Вече бяха изгубили в могъщите й челюсти един от тези, които я хранеха, но нямаше да изгубят друг.
По всички правила железните окови и скобата не би трябвало да са достатъчни, за да удържат такъв грандиозен левиатан, но те бяха подплатени със силата на диска. Алекстраза можеше да се бори колкото си иска, но никога нямаше да успее да се освободи. Естествено, това не означаваше, че тя не се опитва.
— Имаш ли нужда от нещо? — Въпросът на Некрос не бе продиктуван от загриженост за нея. Той просто искаше да я запази жива за нуждите на Ордата.
Някога кървавочервените драконови люспи бяха сияли като метал. Кралицата все още изпълваше огромната кухина от единия край до другия, но напоследък ребрата й се открояваха все по-забележимо под кожата, а думите излизаха от устата й със затруднение. Все пак въпреки ужасното й състояние омразата в големите златни очи не бе намаляла, а оркът знаеше, че ако тя някога успее да се измъкне, той ще бъде първият, който ще потъне в гърлото й или ще бъде опечен от огъня й. Разбира се, тъй като шансовете за това бяха минимални, еднокракият Некрос въобще не се безпокоеше.
— Смъртта би била добре дошла…
Той изръмжа, обръщайки гръб на безполезния разговор. Веднъж по време на дългото си затворничество тя бе опитала да се самоубие с глад, но простата тактика да вземат следващото й люпило яйца и да счупят едно от тях пред ужасения й поглед се бе оказала достатъчна да сложи край на тази заплаха. Въпреки знанието, че всяко от нейните малки ще бъде обучено, за да всява ужас у враговете на Ордата и най-вероятно ще загине при някой набег, Алекстраза все още таеше надеждата, че един ден те ще бъдат свободни. Унищожаването на яйцето бе равносилно на унищожаване на част от тази надежда. Един дракон по-малко бе имал шанса да стане свой собствен господар.
Както правеше винаги, Некрос провери новото люпило. Този път имаше пет яйца. Приемливо число, но повечето бяха по-дребни от обичайно. Това го притесняваше. Неговият вожд вече се бе изказал относно изтърсаците, родени от последната партида, въпреки че дори един дракон изтърсак се извисяваше неколкократно над орките.
Некрос постави диска в една здрава кесия на пояса си и се наведе, за да вдигне едно от яйцата. Загубата на крака не бе отслабила силата на ръцете му и грамадният орк не срещна проблеми с повдигането на въпросния обект. Много добра тежест, отбеляза той. Ако и другите яйца бяха също толкова тежки, от тях поне щяха да излязат здрави малки. Най-добре да ги занесе в инкубаторната камера колкото се може по-бързо. Вулканичната жега там щеше да ги поддържа при подходяща температура до излюпването.