Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Отивай на училище, Джейк — прошепнах аз, загрижена още щом чук гласа на директора.
Джейкъб отиде в Килайетското училище, но все още можеше да си навлече неприятности за нарушението си или нещо подобно.
Едуард ме освободи, вземайки само едната ми ръка и избутвайки ме зад него отново.
Г-н Грийн разбута тълпата зяпачи, веждите му се смръщени като зловещи буреносни облаци над малките му очи.
— Говоря сериозно — беше заплашителен. — Наказание за всеки, който все още стои тук когато се обърна.
Публиката се разотива веднага преди да е завършил изречението си.
— А, г-н Кълън. Проблем ли имаме тук?
— Съвсем не, г-н Грийн. Точно влизахме в клас.
— Отлично. Не успях да разпозная приятеля ви. — Г-н Грийн насочи погледа си към Джейкъб. — Нов ученик ли сте тук?
Очите на г-н Грийн разгледаха подробно Джейкъб и разбрах, че и той стигна до същото заключение, до което бяха стигнали всички останали: опасен. Размирник.
— Мне — отговори Джейкъб, с половинчата самодоволна усмивка на широките си устни.
— Тогава ви съветвам да напуснете училищната територия веднага, младежо, преди да съм повикал полиция.
Самодоволната усмивка на Джейкъб се превърна в ухилване и знаех, че си е представил как Чарли идва да го арестува. Тази усмивка беше прекалено горчива, прекалено подигравателна, за да ми хареса. Това не беше усмивката, която чаках да видя.
Джейкъб каза:
— Да, сър — и козирува преди да се покатери на мотора си и да го ритне, за да запали на тротоара. Двигателят изръмжа и гумите изсвистяха като го завъртя остро. За секунди време Джейкъб изчезна от поглед.
Г-н Грийн скръцна със зъби докато гледаше това изпълнение.
— Г-н Кълън, очаквам да помолите приятеля си да се въздържа от подобни провинения отново.
— Всъщност той не е мой приятел, г-н Грийн, но ще му предам предупреждението Ви.
Г-н Грийн сви устни. Перфектните оценки на Едуард и безупречното му досие бяха ясен фактор за оценката на г-н Грийн за случката.
— Разбирам. Ако се притеснявате за някакви неприятности, с удоволствие бих…
— Няма за какво да се тревожа, г-н Грийн. Няма да има никакви неприятности.
— Надявам се да е така. Добре тогава. В клас. Вие също, г-це Суон.
Едуард кимна и ме издърпа бързо към сградата за часа по английски.
— Чувстваш ли се достатъчно добре, за да отидеш в час? — прошепна той когато отминахме директора.
— Да — прошепнах и аз в отговор, не съвсем сигурна дали е истина.
Дали се чувствах добре или не, не беше най-важното нещо за обсъждане. Трябваше да говоря с Едуард веднага, а часът по английски не беше идеалното място за разговора, който планирах.
Но с г-н Грийн зад нас, не ми оставаха други опции.
Закъсняхме малко за час и затова седнахме бързо по местата си. Г-н Бърти разказваше една поема на Фрост. Той игнорира влизането ни, като така отказваше да наруши ритъма на урока си.
Откъснах един лист от тетрадката си и започнах да пиша, почеркът ми по-нечетлив от обикновено заради тревогата ми.
Какво стана? Разкажи ми всичко. И зарежи това нещо със защитаването, моля те.
Бутнах бележката към Едуард. Той въздъхна и после започна да пише. Отне му по-малко време отколкото на мен, макар че той написа цял параграф с красивия си почерк преди да плъзне хартийката обратно при мен.
Алис видя, че Виктория се връща. Изведох те от града просто като предпазна мярка — и без това нямаше начин да стигне до теб. Емет и Джаспър почти я били хванали, но изглежда Виктория има някакъв инстинкт за избягване. Тя избягала точно до границата на Килайет, сякаш имала карта със себе си. Не е помогнал и фактът, че способностите на Алис се обезсилили заради намесата на килайетите. Да сме честни, те сигурно също щяха да са близо до залавянето й, ако не се бяхме намесили. Големият сив вълк помисли, че Емет е прекрачил границата и стана отбранителен. Разбира се, Розали реагирала веднага и всички зарязали преследването, за да защитават другите. Карлайл и Джаспър овладели нещата преди да са излезли от контрол. Но през това време Виктория им се изплъзнала. Това е всичко.
Смръщих се на думите по страницата. Всички са били въвлечени в това — Емет, Джаспър, Алис, Розали и Карлайл. Може би дори Есме, макар че той не я спомена. А също така и Пол и останалите от глутницата. Можело е толкова лесно да се стигне до бой, изправящ едни срещу други бъдещето ми семейство и старите ми приятели. Всеки един от тях е можел да пострада. Представих си, че вълците биха били в по-голяма опасност, но пък представяйки си слабичката Алис до един от огромните върколаци, биеща се…