Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Познатият му дрезгав глас запрати вълна от тъга през мен. Хиляди спомени се завъртяха из главата ми, заплитайки се в едно — каменист бряг, изпъстрен със захвърлени от морето дървета, пластмасовият гараж, топли соди в книжен плик, малка стая с едно прекалено малко и очукано канапе. Смехът в дълбоките му, черни очи, трескавата горещина на голямата му ръка около моята, блясъкът на белите му зъби на фона на тъмната му кожа, и начинът, по който лицето му се разтягаше в широка усмивка, която винаги е била като ключ към тайна врата, където само сродни души могат да влизат.
Чувството бе като носталгия по дома, тъгуване за едно място и един човек, които ме бяха заслонили по време на най-черната ми нощ.
Прочистих буцата в гърлото си.
— Да — отвърнах аз.
— Защо не ми се обади?
Гневният му тон веднага ме накара да изпъна гръб.
— Защото съм в къщата точно от четири секунди и обаждането ти прекъсна Чарли, който ми казваше, че си се обаждал.
— Оу. Съжалявам.
— Разбира се. А сега, защо тормозиш Чарли?
— Трябва да говоря с теб.
— Да, досетих се съвсем сама за тази част. Давай.
Имаше кратка пауза.
— Ще ходиш ли утре на училище?
Намръщих се на себе си, като не можех да проумея въпросът му.
— Разбира се, че да. Защо да не ходя?
— Не знам. Просто се чудех.
Още една пауза.
— Та за какво искаше да говорим, Джейк?
Той се поколеба.
— За нищо съществено, предполагам. Аз… исках да чуя гласът ти.
— Да, знам. Толкова се радвам, че ми се обади, Джейк. Аз…
Но не знаех какво друго да добавя. Исках да му кажа, че веднага тръгвам за Ла Пуш. А не можех да му кажа това.
— Трябва да тръгвам — каза той рязко.
— Какво?
— Ще се чуем скоро, нали?
— Но, Джейк…
Вече го нямаше. Слушах невярващо свободният сигнал.
— Е, това беше кратко.
— Всичко наред ли е? — попита Едуард. Гласът му беше нисък и внимателен.
Извърнах се бавно, за да го погледна. Изражението му бе напълно гладко — невъзможно за разчитане.
— Не знам. Чудя се за какво беше всичко това. — Нямаше смисъл Джейкъб да тормози Чарли цял ден, само за да ме попита дали ще ходя на училище. И ако е искал да чуе гласът ми, защо затвори толкова бързо?
— Твоето предположение навярно е по-добро от моето — каза Едуард, с намек за усмивка, която се криеше в краищата на устните му.
— Ммм — промърморих аз. Това бе истина. Познавах Джейк като петте си пръста. Не би трябвало да е толкова сложно да проумея мотивите му.
С мислите си, които бяха надалеч — на около 15 километра, в Ла Пуш — започнах да претърсвам хладилника, събирайки съставките за вечерята на Чарли. Едуард се облегна на тезгяха и отдалеч усещах, че очите му са на лицето ми, но бях прекалено заета, за да се тревожа какво може да е видял в изражението ми.
Училището изглежда беше ключа. Това беше единственият истински въпрос, който Джейк ми беше задал. И този отговор трябва да му е бил много нужен, иначе нямаше да досажда на Чарли толкова упорито.
Защо моето присъствие в училище би имало някакво значение за него?
Опитах се да помисля над това логически. Ако не отидех утре на училище, какъв проблем би представлявало това за Джейкъб? Чарли ми създаде малко ядове за отсъствия от училище, след като завършването ми беше толкова скоро, но го убедих, че този един петък не би се отразил на ученето ми. На Джейк надали щеше да му пука за това.
Мозъкът ми отказваше да попадне на някакви брилянтни прозрения. Може би пропусках някаква жизненоважна част от информацията.
Какво би могло да се е променило през изминалите три дни, което да е толкова важно, че Джейкъб да наруши отказа си да отговаря на обажданията ми и да се свърже с мен? Каква разлика биха могли да направят три дни?
Замръзнах на средата на кухнята. Замразеният пакет хамбургер, който държах в ръцете си, се плъзна през вкочанените ми пръсти. Отне ми една бавна секунда, за да забележа липсата на тъпия звук, който би трябвало да издаде от удара с пода.
Едуард го беше хванал и оставил на тезгяха. Ръцете му вече бяха обвити около мен, устните му до ухото ми.
— Какво има?
Разклатих глава, замаяна.
Три дни биха могли да променят всичко.
Не мислех ли до преди малко колко невъзможен беше колежът? Как не бих могла да бъде никъде близо до хора, след като изтърпя болезненото тридневно превръщане, което щеше да ме превърне в безсмъртна, за да прекарам вечността с Едуард? Превръщането, което щеше да ме направи пленница на собствената ми жажда…
Дали Чарли беше казал на Били, че съм заминала за три дни? Дали Били е стигнал до тези заключения? Дали Джейкъб всъщност наистина ме питаше дали съм още човек? Да се увери, че договорът с върколаците беше ненарушен — че никой от Кълънови не бе посмял да ухапе човек… да ухапе, не да убие…?