Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Под думите имаше рисунка, изобразяваща вълк пред елхово дърво, главата му отвърната назад, сякаш виеше срещу луната. Картинката беше объркваща; нещо в стойката на вълка изглеждаше жално, той изглеждаше изоставен. Сякаш виеше от скръб.
След малко тичах към пикапа си, брошурите все още в ръцете ми.
Петнайсет минути — само толкова имах. Но би трябвало да са достатъчно. Бяха петнайсет минути път до Ла Пуш, и със сигурност щях да пресека границата няколко минути преди да изляза от града.
Пикапът ми изрева, пълен с живот, без никакви трудности.
Алис не би могла да види какво правя, защото просто не го планирах. Внезапно решение, това беше ключът! И докато се движех достатъчно бързо, щях да извлека полза от това. Хвърлих навлажнените брошури в бързината и те се разпиляха в цветна бъркотия на седалката — стотина удебелени заглавия, стотина тъмни виещи вълци, изпъкващи на фона на жълтата луна.
Минах по мократа магистрала с последните капки от резервоара си и пуснах чистачките на предното стъкло на най-голямата скорост, пренебрегвайки рева на древния двигател. 55 км/ч. беше най-бързото, на което можех да придумам пикапа и се молех да е достатъчно.
Нямах си представа къде е границата, но се почувствах по-безопасно щом минах първата къща в Ла Пуш. Това би трябвало да е отвъд възможностите на Алис.
Щях да й се обадя щом пристигна у Анджела следобед, оправдах се, така че да знае, че съм добре. Нямаше причина за нея да се впряга. Нямаше нужда и тя да ми се ядосва — Едуард щеше да е бесен за двама когато се върнеше.
Пикапът ми вече хъхреше когато почти бях стигнала до познатата избледняло червена къща. Буцата се върна в гърлото ми като гледах в малкото местенце, което някога ми беше подслон. Беше минало много време, откакто бях тук за последно.
Преди още да бях изключила двигателя, Джейкъб стоеше пред вратата, лицето му — бледо с изписан шок.
— Бела?
— Здрасти, Джейк!
— Бела! — извика той в отговор и усмивката, която чаках, се разля по лицето му като слънце, показващо се през облаците. Зъбите му блестяха на фона на мургавата му кожа. — Не мога да повярвам!
Той изтича до пикапа ми и почти ме издърпа през отворената врата и после и двамата заскачахме нагоре-надолу като дечица.
— Как стигна дотук?
— Измъкнах се!
— Страхотно!
— Здравей, Бела! — Били се беше докарал до вратата, за да види за какво беше целия шум.
— Здрасти, Бил…
Точно тогава се задуших — Джейкъб ме хвана в мечешката прегръдка, която беше прекалено затегната, за да дишам, и ме завъртя в кръг.
— Уау, страхотно е да те видя тук!
— Не мога… да… дишам… — задъхах се аз.
Той се засмя и ме пусна.
— Добре дошла отново, Бела — каза той, ухилен. И начинът, по който каза тези думи, ги накара да прозвучат като Добре дошла у дома.
Тръгнахме да се разхождаме, тъй като бяхме прекалено развълнувани, за да седим на едно място в къщата. Джейкъб всъщност си кипеше от енергия и се движеше бързо, затова трябваше да му напомня няколко пъти, че краката ми не бяха 10-метрови.
Докато вървяхме, се почувствах друг човек — човекът, който бях с Джейкъб. Малко по-млада, по-безотговорна. Някой, който, при удобен случай, би направил нещо наистина глупаво без причина.
Повишеното ни настроение трая до първите няколко теми, които обсъдихме: как беше всеки един от нас, какво правехме, колко време имах и какво ме беше довело тук. Когато колебливо му казах за брошурите, гръмовният му смях отекна в дърветата.
И тогава, когато минавахме зад склада, и се мушнахме през плътния шубрак, който обграждаше края на Първия плаж, стигнахме и до трудните неща. Прекалено бързо стигнахме до причините на раздялата ни, и наблюдавах как лицето на приятеля ми се втвърди в горчивата маска, която вече ми беше прекалено позната.
— Та, каква е историята всъщност? — попита ме Джейкъб като изрита парче от плавей от пътя си с прекалено много сила. То прелетя над пясъка и се разби в скалите. — Имам предвид, след последния път когато… ами, преди, нали знаеш… — той се бореше с думите. Пое си дълбоко въздух и опита отново. — Питам те… ами, всичко си е пак както беше преди той да напусне? Простила си му за всичко това?
Поех дълбоко въздух.
— Нямаше нищо за прощаване.
Исках да прескоча тази част, предателствата, обвиненията, но знаех, че трябва да минем през това преди да преминем към нещо друго.
Лицето на Джейкъб се смръщи така, сякаш току-що беше лизнал лимон.
— Ще ми се Сам да те беше снимал онази нощ, когато те намери в гората. Щеше да си главен експонат.
— Никой не е виновен.