Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Поради някаква причина — неизбежна мания, може би — това ме раздразни сериозно. Защо просто не можеха да бъдат послушни? С глупавия инат на магаре, продължих да ги бутам едно до друго, сякаш очаквах внезапно да се откажат. Можех да преобърна едното, но това беше загуба. Най-накрая, раздразнена от себе си повече отколкото от магнитчетата, ги махнах от хладилника и ги задържах заедно с две ръце. Отне известно усилие — бяха достатъчно силни, че да се съпротивят — но ги насилих да бъдат едно до друго.
— Виждате ли — казах силно — да говориш на неодушевени предмети винаги е лош знак — не е толкова ужасно, нали?
Стоях там като идиот за секунда, не съвсем способна да обявя някакъв напредък срещу природните закони. После, с въздишка, оставих магнитите на хладилника, на една ръка разстояние един от друг.
— Няма нужда да бъдете толкова непреклонни — промърморих си.
Все още беше прекалено рано, но реших, че е по-добре да се махна от вкъщи, преди неодушевените предмети да са започнали да ми отговарят.
Когато пристигнах в магазина на Нютънови, Майк внимателно почистваше пътеките между щандовете, а майка му аранжираше новия вид на витрината. Заварих ги спорещи и все още не бяха забелязали, че съм дошла.
— Но това е единственият път когато Тайлър може да отиде — оплакваше се Майк. — Ти каза, че след завършването…
— Просто ще трябва да почакаш — отсече г-жа Нютън. — Двамата с Тайлър може да измислите нещо друго, което да правите. Няма да стъпиш в Сиатъл докато полицията не спре каквото става там. Знам, че Бет Кроули е казала същото на Тайлър, така че не се дръж с мен сякаш аз съм лошата — оу, добро утро, Бела — каза тя когато ме забеляза, променяйки тона си бързо. — Подранила си.
Карън Нютън беше последният човек, когото бих си помислила да попитам за помощ в магазин за спортно-туристически екипировки. Нейната перфектна бяло-руса коса беше винаги пригладена в елегантен кок ниско до врата й, маникюрът й направен от професионалисти, както и педикюрът й — подаващ се изпод каишките на високите й токове, които не приличаха на нито едни от ботушите за катерене, които предлагаха щандовете в магазина.
— Задръстване — пошегувах се, като грабнах грозната си оранжева служебна жилетка изпод тезгяха. Бях изненадана, че и г-жа Нютън е разтревожена за тези неща в Сиатъл, както Чарли. Мислех си, че той преувеличава.
— Ами, ъъъ… — г-жа Нютън се поколеба за момент, играейки си неудобно с купчините брошури, които подреждаше на регистъра.
Спрях с една ръка, пъхната в жилетката. Познавах този поглед.
Когато уведомих Нютънови, че няма да работя при тях това лято — и в резултат на това, че ги изоставях в най-заетия сезон, те бяха започнали да учат Кати Маршал, за да заеме мястото ми. Не можеха да си позволят да плащат и на двете ни по едно и също време, а ако беше и лош ден за магазина…
— Щях да се обадя — продължи г-жа Нютън. — Не мисля, че ще имаме много работа днес. Предполагам, че Майк и аз ще се справим. Съжалявам, че си станала и се разкара напразно дотук.
В нормален ден, би било страхотно събитията да се обърнат така. Но не и днес.
— Добре — въздъхнах аз. Раменете ми се отпуснаха. Какво щях да правя сега?
— Не е честно, мамо — каза Майк. — Ако Бела иска да работи…
— Не, няма проблеми, г-жо Нютън. Наистина, Майк. Имам да уча за изпити и разни неща за вършене… — не исках да бъда предмет на семейни спорове, когато те и без това се караха.
— Благодаря, Бела. Майк, изпуснал си ред 4. Ъм, Бела, имаш ли нещо против да изхвърлиш тези брошури в кофата за боклук на излизане? Казах на момичето, което ги остави, че ще ги сложа на тезгяха, но наистина няма място.
— Разбира се, няма проблем. — Оставих жилетката си и грабнах брошурите под ръка, оправяйки се навън в мъгливия дъжд.
Кофата за боклук беше до магазина на Нютънови, до мястото където ние, служителите трябваше да паркираме. Завлачих се натам, подритвайки раздразнено камъчетата по пътя си. За малко щях да хвърля купчината жълти хартийки в боклука, като изведнъж заглавието в удебелен шрифт грабна погледа ми. Всъщност една единствена дума грабна вниманието ми.
Грабнах хартиите с двете си ръце като зяпах снимката под заглавието. Буца се надигна в гърлото ми.