Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Теоретично. Да не се паникьосвам беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Завършването беше само след няколко седмици и започнах да се чудя дали не е глупаво да стоя и да чакам, безсилна и вкусна, следващото нападение. Изглеждаше прекалено опасно да съм човек — сякаш молех за неприятности. Човек като мен не биваше да бъде човек. Някой с моя късмет би трябвало да е по-малко безпомощен.
Но никой нямаше да ме послуша.
Карлайл каза:
— Ние сме седем, Бела. И с Алис на наша страна, не мисля, че Виктория би ни хванала неподготвени. Мисля, че е важно, за доброто на Чарли, да се придържаме към първоначалния план.
Есме каза:
— Никога няма да позволим да ти се случи нещо лошо, скъпа. Знаеш това. Моля те, не се тревожи. — И ме целуна по челото.
— Наистина се радвам, че Едуард не те уби. Всичко е много по-забавно когато ти си наоколо — каза Емет.
Розали му хвърли бърз поглед.
Алис извъртя очи и каза:
— Аз съм обидена. Ти наистина се тревожиш за всичко това, нали?
— Щом не е нищо страшно, защо Едуард ме заведе във Флорида? — настоях аз.
— Бела, все още ли не си забелязала, че Едуард е склонен да преувеличава и при най-малкото нещо?
Джаспър изтри тихо цялата паника и напрежение в тялото ми с интересния си талант да контролира настроенията и емоциите. Почувствах се успокоена и ги оставих да ме разсеят от отчаяното ми молене.
Естествено, спокойствието изчезна веднага след като Едуард и аз напуснахме стаята.
Значи всички смятаха, че трябва просто да забравя, че откачена вампирка ме дебнеше, с намерение да ме убие. Просто да си гледам работата.
Наистина опитах. И учудващо, но имаше и други неща, за които да мисля, почти толкова стресиращи, колкото и превръщането ми в изключително опасно същество…
Защото отговорът на Едуард беше най-разочароващият от всички други.
— Това е между теб и Карлайл — каза той. — Разбира се, ти знаеш, че искам да го направя да е между мен и теб, по което време ти искаш. Знаеш условието ми — каза и се усмихна ангелски.
Ъгх. Наистина знаех условието му. Едуард беше обещал, че ще ме промени лично той, когато и да поисках… само ако първо се омъжех за него.
Понякога се чудех дали той просто не се преструва, че не може да чете мислите ми. Как иначе щеше да попадне на единственото условие, което щях да приема толкова трудно? Единственото условие, което би ме забавило.
Като цяло, много лоша седмица. И днес беше най-лошият ден от нея.
Винаги беше лош ден когато Едуард го нямаше. Алис не беше видяла нищо необичайно тази седмица, затова настоях той да използва възможността да ловува с братята си. Знаех, че го отегчаваше да ловува лесната тукашна плячка.
— Върви и се забавлявай — му казах. — Хвани няколко планински лъва за мен.
Никога нямаше да му призная колко трудно ми беше когато го нямаше — как това връщаше кошмарите с изоставянето. Ако научеше това, щеше да се чувства ужасно и щеше да го е страх изобщо да ме напусне, дори и поради най-необходимите причини. Беше като в началото, когато той се върна от Италия. Златните му очи бяха преминали в черно и той щеше да страда от жаждата си дори повече отколкото страдаше в момента. Затова направих смела физиономия и почти го изритах навън когато Емет и Джаспър го повикаха.
Мисля, че той успя да види през мен, въпреки усилията ми. Тази сутрин намерих бележка на възглавницата си:
Ще се върна преди да си усетила, че ме няма. Наглеждай сърцето ми — оставих го при теб.
Значи сега имах празна събота и нищо друго, освен сутрешната смяна в магазина на Нютънови, което да ме разсее. И разбира се, толкова удовлетворяващото обещание на Алис.
— Ще съм наблизо да ловувам. Само на около 15 минути път оттук, ако имаш нужда от мен. Ще наглеждам за неприятности.
Превод: не опитвай нищо забавно, само защото Едуард го няма.
Алис беше също толкова способна да осакати пикапа ми, колкото и Едуард.
Опитах се да гледам откъм добрата страна. След работа имах планове да помогна на Анджела с поканите й, така че това щеше да бъде един вид разсейване. И Чарли беше в отлично настроение, дължащо се на отсъствието на Едуард, така че трябваше да си радвам докато траеше. Алис щеше да прекара нощта при мен, ако бях толкова жалка, че да я помоля. И тогава, утре Едуард щеше да се върне. Щях да оцелея.
Не исках да подранявам излишно за работа, изядох бавно закуската си, една купа Чийрио бавно-бавно. После, след като си измих съдовете, се заиграх да редя магнитчетата на хладилника в права линия. Може би развивах някакво нервно разстройство.
Последните две магнитчета — кръглите черни парченца, които ми бяха любими, защото можеха да закрепят десет листчета на хладилника без проблеми — не искаха да сътрудничат на подредбата ми. Полюсите им бяха противоположни и всеки път когато опитвах да сложа последното в линията, другото се мърдаше от мястото си.