Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Защо трябва да бъде уплашена, като не е била в опасност?
— По-добре уплашена, отколкото лъгана.
Опитах се да се съвзема, но очите ми плуваха в напиращи сълзи. Можех да го видя зад клепачите си — лицето на Виктория, устните й оголващи зъбите й, кървавите й очи, блестящи от манията за нейното отмъщение; тя смяташе Едуард за виновен за смъртта на нейния любим — Джеймс. Тя нямаше да спре докато и неговата любов не бъде отнета.
Едуард избърса сълзите от бузите ми с пръстите си.
— Наистина ли мислиш, че нараняването е по-добро от защитаването й? — промърмори той.
— Тя е по-силна отколкото си мислиш — каза Джейкъб. — И е минала и през по-лошо.
Внезапно изражението на Джейкъб се промени и той зяпаше Едуард с онзи странен несигурен поглед. Очите му изглеждаха така, сякаш се опитваше да реши някаква математическа задача наум. Усетих как Едуард потрепери. Погледнах към него и лицето му беше изкривено от нещо, което можеше да бъде само болка. За един ужасен момент си спомних за онзи ужасен следобед в Италия, в страховитата кула на Волтури, когато Джейн беше насочила злата си дарба към Едуард, изгаряйки го с мислите си…
Споменът сякаш ме зашлеви и извади от истерията, до която бях близо, и ме върна обратно в настоящето. Защото предпочитах Виктория да ме убие стотици пъти пред това да гледам Едуард да страда отново така.
— Това е смешно — каза Джейкъб, смеейки се докато гледаше лицето на Едуард.
Едуард трепна, но с малко усилие успокои изражението си. Не можеше да скрие съвсем болката в очите си.
Погледнах с разширени очи от лицето на Едуард към подигравателната усмивка на Джейкъб.
— Какво му правиш? — попитах.
— Нищо, Бела — ми каза Едуард тихо. — Джейкъб просто има добра памет, това е всичко.
Джейкъб се ухили, а Едуард трепна отново.
— Спри! Каквото и да правиш!
— Разбира се, щом искаш. — Джейкъб сви рамене. — Макар че той сам си е виновен, че не харесва нещата, които си спомням.
Погледнах го свирепо и той се усмихна дяволито — както правят децата, когато ги хванеш да правят нещо нередно, но знаят, че не няма да ги накажеш.
— Директорът ще бъде тук всеки момент, за да прекрати това мотаене на училищната територия — промърмори ми Едуард. — Да вървим за английски, Бела, за да не се забъркваш в това.
— Прекалено покровителствен, нали? — каза Джейкъб, говорейки само на мен. — Малките затруднения правят живота забавен. Нека позная, не ти е позволено да се забавляваш, нали?
Едуард се намръщи и оголи зъбите си съвсем леко.
— Млъкни, Джейкъб — казах аз.
Джейкъб се изсмя.
— Това звучи като не. Хей, ако ти се прииска да живееш отново, можеш да наминеш у нас. Все още пазя мотора ти в гаража.
Тази новина ме разсея.
— Трябваше да го продадеш. Обеща на Чарли, че ще го продадеш. — Ако не бях помолила заради труда на Джейкъб — все пак той прекара седмици усилен труд и за двата мотоциклета и заслужаваше някакво заплащане — Чарли би захвърлил мотора ми в автоморгата. И съвсем вероятно би я запалил.
— Да бе, сигурно. Сякаш бих го направил. Принадлежи на теб, а не на мен. Както и да е, ще го задържа докато не си го поискаш.
Лек намек за усмивката, която помнех, изведнъж заигра по крайчеца на устните му.
— Джейк…
Той се наклони напред, лицето му сериозно сега, горчивият сарказъм изчезна.
— Мисля, че съм грешал, че, нали знаеш, че не можем да бъдем приятели. Бихме могли да се справим с това, от моята страна на линията. Ела у нас.
Усещах съвсем ясно Едуард, ръцете му все още бяха обвити защитаващо около мен, който стоеше като камък. Погледнах го — лицето му беше спокойно, търпеливо.
— Аз, ъъъ, не знам, Джейк.
Джейкъб напълно заряза антагонистичната физиономия. Сякаш беше забравил, че Едуард беше там или поне беше твърдо решен да изглежда така.
— Липсваш ми с всеки изминал ден, Бела. Не е същото без теб.
— Знам и съжалявам, Джейк, просто…
Той отметна глава и въздъхна.
— Знам. Няма значение, нали? Предполагам ще оцелея или нещо такова. Кой има нужда от приятели? — той направи гримаса, опитвайки се да скрие болката зад излишната проява на смелост.
Страданието на Джейкъб винаги отключваше защитаващата ми страна. Което не беше изцяло логично — Джейкъб трудно би имал нужда от някаква физическа защита, която аз бих могла да му предложа. Но ръцете ми, вкопчени в тези на Едуард, копнееха да се пресегнат към него. Да се обвият около големия му топъл кръст в тихо обещание на одобрение и утеха.
Защитните ръце на Едуард ме възпираха.
— Добре, влизайте в час — прозвуча строг глас зад нас. — Мръднете се, г-н Кроули.