Родова книга

— Ох, каква съм се отпуснала. Не мога да стана да посрещна сина си и любовта ми?

Пак опряна на ствола на кедъра, тя започна с труд да се надига от тревата. Навярно и този път не би могла да стане. Но внезапно се случи нещо невероятно. Огромният кедър, на чийто ствол се облягаше Анастасия, изведнъж започна да насочва игличките на долните си клонки към нея.

Насочениоте надолу иглички започнаха да излъчват едва забележима светлина. Тя бавно, почти невидимо започна да обгръща Анастасия. После дочух как от високото се носи някакво пропукване, каквото може да се чуе под високоволтов електропровод. Вдигнах нагоре глава и видях, че игличките на всички кедри наоколо също започнаха да светят със синката светлина. Но това не беше всичко. Те всички бяха насочени към дървото, под което се опитваше да се изправи Анастасия. То приемаше с горните си иглички идващатра от съседните кедри светлина. И все повече се засилваше светенето на долните иглички. Това продължи около две минути. После проблясна син пламък. Кедровите иглички престанаха да светят. Дори ми се стори, че малко увяхнаха. Анастасия едва се виждаше в обгърналото я синкаво сияние. Когато то се разсея или влезе в нея, не знам, аз видях…

Под кедъра стоеше предишната, пълна със сили, необикновено красива Анастасия. Тя се усмихваше на мен и на сина ни. Вдигна глава нагоре и тихо каза: «Благодаря». После… Че може ли да прави такива неща една голяма жена?

Анастасия леко подскочи на място и леко и стремително се затича към най-големия бял кръг. До неговия край тя отново, но вече много високо подскочи, направи тройно салто и се озова в центъра на белия кръг. И отново скочи нагоре, направи шпагат като балерина. Засмя се със своя звънлив и заразителен змях и се завъртя в танц над белите кръгове.

Наоколо гората сякаш оживяла, весело и възбудено и пригласяше. От клон на клон се носеха в кръг катерички. В храстите блестяха като мънистенца очи на още някакви зверчета. Съвсем ниско над поляната, по-ниско от дърветата стремително се спуснаха един след друг два орела и отново набраха височина., и отново ниско по кръга, и отново — нагоре.

Като акробатка и като балерина, танцуваше и се смееше Анастасия. И под краката й тревата бавно започваше да зеленее. И дори най-белия кръг стана едва забележим. Все по — весело ставаше на душата ми от нейния танц, смях и всичко наоколо, и изведнъж… Изведнъж се раздвижи моят малък син и върху кръга, който все още леко белееше се претърколи два пъти през глава, бързо скочи, подскочи, завъртя се, опитвайки се да повтори танца на Анастасия. Не можах да се сдържа и аз, и започнах край тях също да танцувам и просто да подскачам от радост.

— Напред, към водата! Кой ще ме изпревари? — възкликна Анастасия и се затича стремително към езерото, а ние със сина ни също веднага хукнахме.