Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
— Атомните? От които радиацията убива хора и растения ?
— Ти знаеш за радиацията?
— Да, тя е навсякъде. Това е енергия. Тя е добра. Нужна е. Само че не трябва да събира в голямо количество на едно място.Дядо ме научи да управлявам радиацията. Но за това не бива да се разказва, защото някои хора превръщат добрата радиация в оръжие, за да убиват други хора.
— Да.По-добре е да не се разказва. Изглежда ти наистина ще можеш да изобретиш нещо и да спечелиш за своята девойка много пари.
— Навярно ще мога. Но парите не правят човека щастлив.
— Какво, според теб парви човека щастлив?
— Пространството, което той самият създава.
Представих си моят син като юноша. Наивен, макар и да познава много необичайни неща, различни явления. Умеещ да общува дори с радиацията, но въпреки това наивен по отношение на хитрините в нашия живот, той ще тръгне да търси своята девойка, за да я направи щастлива. Ще се старае външно да не се отличава от другите хора. Така прави винаги Анастасия, когато излиза от тайгата при другите хора. Той ще се старае да не се отличава и въпреки това няма да може да бъде докрай такъв както всички. Той се подготвя, събира в себе си колосални знания, старае се да бъде здрав физически и всичко това заради едно момиче. Аз мислех, че Анастасия подготвя сина ни за големи дела и затова му предава своите знания и способности. А озлоза, че главното дело в живота на мъжа е да направи щастлива една единствена жена. Синът ми е убеден, че всяка жена е подобие на цялата Вселена. Нима наистина това е така? Необикновена философия, но така или иначе, моят син е убеден в това и ще смята като една от главните си задачи в живота си да направи щастлива една единствена девойка, която освен това не познава. Може би тя още не се е родила. Може би вече пълзи или прави първите си стъпки. А може и никоя девойка да не поиска, или по-точно да не може да го обикне? Отначало като изпълни желанието й и донесе пари, тя може и да се направи, че го обича. О, колко такива жени има в нашия свят! За старец дори са готови да се обвържат заради пари. Те са се научили да изобразяват любов.
Моят син ще порасне, ще срещне такава, ще изпълнява желанията й, тя ще говори че го обича, но какво ще стане с него когато той започне да говори за необходимостта да се създаде пространство на Любовта, да се сади градина… Ще му се надсмее? Ще го сметне за ненормален или ще го разбере? Може и да го разбере. Но може и не… Не, по-добре да го предупредя за най-лошото.
— Разбираш ли, Володя, когато намериш това момиче и успееш да го направиш здраво и красиво, най-красивото, както казваш, може да се случи нещо, което ти не познаваш. Най-красивите девойки в нашия свят се стремят да станат манекенки, актриси, да отидат в шоу-бизнеса. На тях им харесва, когато мъжете наоколо им казват комплименти. Ами, представи си, че тя поиска да блести като кралица пред публиката, а ти започнеш да й предлагаш да създадете пространство на Любовта. Тя може и да те изслуша и толкова. Ще си отиде от тебе там където има много светлини и комплименти и аплодисменти, а на тебе отгоре на всичко и дете може да ти остави, какво ще правиш тогава?
Володя без да се замисли дори отговори:
— Тогава ще изградя пространството сам. Отначало сам, после с детенцето, което тя ще остави, ние заедно ще пазим в това пространство Любовта.
— За кого ще я пазите?
— За себе си татко, и за девойката, която както ти казваш ще отиде при изкуствената светлина.
— Но защо ти е именно за нея да правиш или да съхраняваш пространството на Любовта? Виждаш ли колко си наивен по тези въпроси. Трябва да потърсиш друга. И да бъдеш по-внимателен следващия път.
— Ако е друга, кой ще направи щастлива девойката, която си е тръгнала?
— Ами който иска, той да я направи, защо ти трябва да си блъскаш главата за това? Тя си е тръгнала и край.
— Тя ще се върне. Ще види прекрасната гора, градината. Ще направя така, че всички зверове да й се подчиняват и да й служат. Всички и всичко в това пространство ще я обича искрено. Тя сигурно ще се върне уморена. Ще се измие с чиста вода, ще си почине. Ще стане още по-красива и няма да поиска да напусне повече своето пространство на Любовта. Нашето пространство. Тя ще стане щастлива. И звездите над нея ще бъдат по-ярки и по-щастливи. Но ако ти татко не беше замислил, не беше произвел с мисълта си такава ситуация, в която да си отиде, тя не би си тръгнала.
— Аз? Аз ли произведох?
— Да, татко. Нали ти го каза. Твоята мисъл. Човек твори с мисълта си различни ситуации, и ето че ти сътвори.