Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
И му казах… или по-скоро на себе си:
— Не всички родители в нашия свят наказват децата си с бой. Много от тях, напротив, търсят правилна система за възпитание. И аз търсих, но не намерих. Когато идвах при вас в тайгата, ти беше още съвсем мъничък. Винаги ми се е искало да те прегърна, да те притисна. Но Анастасия ми казваше: «Не бива с ласки да прекъсваш мисловния процес на детето. Мисловния процес на детето — това е много важен процес». И аз само те гледах, а ти през цялото време беше зает с нещо. И сега дори не ми ясно как да говоря с теб.
— А сега, татко искаш ли да ме прегърнеш?
— Искам, но не мога, всичко в главата ми е объркано с тези системи за възпитание.
— Тогава може ли аз да го направя, да те прегърна татко? Нали мислите ни сега са еднакви.
— Ти? Ти искаш да ме прегърнеш?
— Да, татко!
Той пристъпи към мен. Аз се смъкнах на колене и дори седнах на земята. С едната си ръка той здраво обхвана шията ми и прилепи главичка към рамото ми. Чух биенето на сърцето му. И моето заби отначало бързо и с прекъсвания. Започнах да дишам малко трудно. Може ни след секунди или минута, биещото с прекъсвания мое сърце започна да изравнява ритъма си, сякаш се настройваше към биенето на другото сърце. Започнах да дишам много леко. Настъпи такова едно състояние… Искаше ми се да кажа или да извикам: «Колко е хубаво всичко! Колко е прекрасен животът на човека! Благодаря на този, който е измислил този свят!» И още много хубави неща ми се искаше да кажа.Но думите се подреждаха само вътре в мен. Помилвах сина си по косата и го попитах, не знам защо шепнешком:
— Е, кажи ми синко. Какво забранено от мама нещо си могъл да направиш? И какво смяташ пак да повториш?
— Когато видях веднъж мама Анастасия…-отговори Володя също шепнешком отначало, без да вдига главичка от рамото ми, — когато видях… — Той се дръпна от мен, седна на земята и помилва тревата с ръка. — Тревичките са винаги зелени, когато им е добре.
Той известно време мълча. После вдигна главичка и продължи.
АЗ Ще спася моята майка
— Веднъж мама дълго я нямаше. Помислих си: «Къде ли е тя?» — и реших, че мама е на съседната полянка, която е близо до нашата, но на нея не е така хубаво. Отидох на съседната полянка. Там видях мама. Тя лежеше без да се движи и беше цялата бяла. И около лежащата без движение мама тревата беше също бяла.
Отначало стоях и мислех: «Защо се случва това, не трябва да е бяло лицето на мама и тревата край нея». После реших да докосна мама, но тя трудно отвори очи и не помръдна. Тогава я хванах за ръката и започнах да изтеглям от белия кръг. Тя със своята ръка ми помагаше и се измъкнахме от белия кръг.
Мама, когато си стана предишната, ми каза, никога да не я пипам когато се случи такова нещо. Тя ще се справи сама, а аз няма да се справя. След като бях стъпил в белия кръг и изтеглях мама, ръчичката ми и краченцето ми дълго време бяха безчувствени. Мама бързо става предишната, а моите ръчичка и краченце дълго остават така.
Когато за втори път видях мама в същия такъв кръг… Как лежи там съвсем бяла, не започнах да я пипам сам. Извиках силната мечка, върху която спях като малък. Заповядах на мечката да издърпа мама. Мечката стъпи на бялото и падна, и повече не живее мечката. Само децата й останаха.
Мечката умря веднага щом стъпи на бялото. На бялата трева умира всичко.
Тогава сам отидох в белия кръг и задърпах мама Анастасия. Ние заедно се измъкнахме от мъртвата трева. Но ръчичката и краченцето ми вече не бяха толкова безчувствени както първия път, само тялото ми трепереше малко. Сега не трепери. Виждаш ли, татако, телцето ми не трепери, слуша ме. И ръчичката скоро ще започне да се повдига, когато поискам. Тя вече по малко се вдига. А по-рано съвсем не се вдигаше.
Изумен, аз слушах разказа на сина ми. Спомних си, че веднъж самият аз видях Анастасия в подобна ситуация и дори интутивно се постарах да я измъкна от белия кръг. Спомних си какво говореше за това явление стария философ Николай Фьодорович.
Но защо се подлага тя на такава опасност? Че и сина ни рискува. Нима е толкова важно да изгаря в себе си насочената някаква енергия?
Необикновени кръгове с правилна геометрична форма сa показвали нe веднъж по телевизията.Те се появяват в различни страни, основно по полята със зърнени култури. Хората откривали сред нормално растящите стъбла кръг, в който стъблата били смачкани до земята. Не хаотично смачкани, а наклонени на една страна и образуващи геометрични кръгове. Учените изучават тези непонятни явления, но засега не са им дали обяснения. И в случая с Анастасия също имаше кръг, също смачкана трева, но освен това, което показваха по телевизията, тревата беше побеляла, сякаш не й достига слънчева светлина.