Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Ама ще го заловят, нали? — много сериозно попита Хърмаяни. — Нали и всички мъгъли го търсят…
— Какъв е този шум? — внезапно попита Рон.
Отнякъде се чуваше слаб тъничък звук като от свирка. Тримата се заоглеждаха из купето.
— От твоя куфар е, Хари — каза Рон, стана и се пресегна към багажа над главата им.
След миг измъкна между дрехите на Хари джобния опасноскоп. Върху дланта на Рон той се въртеше бързо — бързо и светеше.
— Това опасноскоп ли е? — полюбопитства Хърмаяни, като се вдигна на пръсти, за да вижда по-добре.
— Аха… само че от евтините — каза Рон. — Например полудя, докато го връзвах към крака на Ерол, за да го изпратя на Хари.
— Да не си правил нещо нередно в тоя момент?
— Не! Ъъъ… не биваше да използвам Ерол. Нали знаете, той не може да издържа на дълги разстояния. Ама как иначе Хари щеше да си получи подаръка?!
— Пъхни го обратно в куфара, че ще го събуди — каза Хари и кимна към професор Лупин, защото опасноскопът пищеше пронизително.
Рон напъха опасноскопа в чифт от най-ужасните стари чорапи на вуйчо Върнън, които заглушиха звука, после затвори куфара.
— Ще го дадем да го проверят в Хогсмийд — каза Рон и пак седна на мястото си. — Продават такива неща в „Дервиш и Банджис“, магазин за магически инструменти и други пособия. Фред и Джордж ми разправяха за него.
— Сигурно знаеш много неща за Хогсмийд? — попита заинтригувано Хърмаяни. — Чела съм, че е единственото абсолютно не-мъгълско селище във Великобритания.
— Май е така — отвърна Рон безразлично, — но не затова искам да ида там. Само да ми стъпи кракът в „Меденото царство“!
— Какво е това?
— Една сладкарничка — отвърна Рон и придоби замечтано изражение, — в която има всичко… И пиперени дяволчета, дето карат устата ти да задими, и големи шоколадови топки, пълни с ягодов крем и гъста сметана, и страхотни захарни пера, които можеш да си смучеш в час, давайки си вид, че просто мислиш какво да напишеш.
— Но Хогсмийд е забележително селище, нали? — настояваше Хърмаяни. — В „По следите на магическите събития“ пише, че в страноприемницата е бил щабът на Бунта на таласъмите през 1612 година, а Къщата на крясъците е свърталище на най-много духове в страната…
— …да, и големи газирани топчета, които те вдигат на десетина сантиметра от земята, докато ги дъвчеш — продължаваше Рон, който явно не беше чул и дума от онова, което каза Хърмаяни.
Тогава тя се обърна към Хари.
— Нали ще е прекрасно да си починем малко от училище и да разгледаме Хогсмийд?
— Сигурно — отвърна Хари. — После ще ми разкажете всичко.
— Какво значи това? — попита Рон.
— Не мога да дойда. Дърсли не ми подписаха разрешителното, а и Фъдж отказа.
Рон беше ужасѐн.
— Нямаш разрешение да дойдеш? Но… не, не може… Макгонъгол или някой друг ще ти разреши…
Хари се изсмя глухо. Професор Макгонъгол, ръководителката на дома „Грифиндор“, беше изключително строга.
— А можем да попитаме Фред и Джордж, които познават всички тайни тунели, извеждащи от замъка…
— Рон! — строго го прекъсна Хърмаяни. — Не смятам, че Хари трябва да се измъква тайно от училище, докато Блек се разхожда наоколо…
— Да, така ще отговори и Макгонъгол, като я помоля за разрешение — тъжно каза Хари.
— Но ако ние сме с него — Рон разпалено се зае да уверява Хърмаяни, — Блек няма да посмее…
— О, Рон, не говори глупости! — прекъсна го Хърмаяни. — Блек вече е убил цяла тълпа хора насред оживена улица. Да не мислиш, че ще се поколебае да нападне Хари само защото ние сме там.
Докато говореше, тя си играеше с каишките на кошницата на Крукшанкс.
— Не пускай това нещо навън! — каза Рон, но бе твърде късно.
Крукшанкс се изплъзна със скок от кошницата, протегна се, прозина се и скочи върху коленете на Рон. Издатината на джоба на момчето потрепери и той раздразнено избута Крукшанкс встрани.
— Махай се оттук!
— Не така, Рон! — ядоса се Хърмаяни.
Рон тъкмо щеше да й отвърне, когато професор Лупин се размърда и всички го погледнаха напрегнато, но той просто извърна глава и продължи да спи с леко отворена уста.
Експрес „Хогуортс“ се движеше право на север и през прозореца се виждаше все по-дива природа с тъмнеещи гъсти облаци по небето. Покрай вратата на купето им непрекъснато тичаха фигури в двете посоки, а Крукшанкс се бе настанил на една празна седалка и бе обърнал плоската си муцуна към Рон с вперени в горния му джоб жълти очички.