Хари Потър и затворникът от Азкабан

— Защо ще търся някого, за когото знам, че иска да ме убие? — недоумяваше Хари.

— Закълни ми се, че каквото и да чуеш…

— Артър, бързайте! — викаше госпожа Уизли.

Над локомотива вече се носеше пара. Влакът леко бе започнал да се движи. Хари изтича до вратата на вагона, Рон се отдръпна да го пропусне. После двамата се надвесиха през прозореца и замахаха на господин и госпожа Уизли, докато влакът зави и повече не ги виждаха.

— Трябва да поговорим насаме — прошепна Хари на Рон и Хърмаяни, когато влакът набра скорост.

— Остави ни, Джини — каза Рон.

— Много мило! — нацупи се Джини и се отдалечи наперено.

Тримата приятели тръгнаха по коридора да търсят свободно купе, но всички бяха пълни, освен едно в самия край на вагона.

Единственият пътник в него бе потънал в дълбок сън до прозореца. Хари, Рон и Хърмаяни спряха до вратата. Експрес „Хогуортс“ бе запазен само за ученици и досега те не бяха виждали в него възрастен, освен вещицата, която буташе количката за закуски.

Непознатият бе облечен в доста износени магьоснически одежди, кърпени на няколко места. Изглеждаше болен и изтощен. Макар и млад, светлокестенявата му коса беше прошарена със сиво.

— Някой от вас познава ли го? — прошепна Рон, като влязоха, затвориха плъзгащата се врата и заеха най-отдалечените от прозореца места.

— Професор Лупин — веднага отвърна Хърмаяни шепнешком.

— Откъде знаеш?

— Там пише — каза Хърмаяни и посочи багажника над главата му, където имаше малък олющен сандък, опасан с множество върви. При един от ъглите се четеше полуизтритото име „Професор Р. Лупин“.

— Интересно какво преподава — каза Рон, като се взря изпод вежди в бледия профил на професор Лупин.

— То е ясно — продължи да шепне Хърмаяни. — Липсва само един учител, нали? По защита срещу Черните изкуства.

Те бяха имали вече двама преподаватели по защита срещу Черните изкуства, но и двамата бяха изкарали само по една година. Носеха се слухове, че предметът бил омагьосан.

— Е, дано поне той се справи — каза Рон със съмнение в гласа. — Както го гледам, и една магия ще му дойде много, а? Оставете това — обърна се той към Хари. — Какво имаше да ни кажеш?

Хари им разказа всичко за спора между господин и госпожа Уизли, както и за предупреждението на господин Уизли. Като свърши, Рон гледаше като ударен от гръм, а Хърмаяни бе затиснала устата си с длани. Но все пак ги махна оттам, за да каже:

— Сириус Блек е избягал, за да преследва теб? О, Хари, трябва много, много да внимаваш! Не си търси белята…

— Аз никога не си търся белята — отвърна Хари настръхнал. — Обикновено белята сама ме намира.

— Хари не е чак толкова глупав, че да тръгне подир някой луд, дето иска да го убие — каза Рон с треперещ глас.

Хари не бе очаквал вестта да ги разтревожи толкова много. И Рон, и Хърмаяни явно се плашеха от Блек повече от самия него.

— Никой още не знае как е успял да избяга от Азкабан — каза Рон притеснен. — Друг затворник не е успявал досега. А той е бил и под свръхстрога охрана.