Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Настъпи мълчание. Хари се прилепи още по-плътно до вратата да не пропусне някоя дума.
— Е, Артър, постъпи както смяташ за добре. Но ти забравяш Албус Дъмбълдор. Не допускам нещо лошо да се случи с Хари, докато Дъмбълдор е директор. Предполагам, че той знае всичко, нали?
— Разбира се. Наложи се да го попитаме има ли нещо против пазачите от Азкабан да бъдат поставени около входовете към целия район на училището. Не му беше приятно, но се съгласи…
— Не му е приятно ли? Защо да не му е приятно, щом те са там, за да заловят Блек?
— Дъмбълдор не харесва пазачите от Азкабан — отвърна с въздишка господин Уизли. — И аз не ги харесвам, ако става въпрос… но щом си имаме работа с магьосник като Блек, понякога трябва да се съюзиш с тези, които би предпочел да избягваш.
— Ако те спасят Хари…
— …няма никога да кажа една дума срещу тях — мрачно довърши господин Уизли. — Стана късно, Моли, хайде да се прибираме…
Хари чу да се разместват столове. Колкото можеше по-тихо той тръгна към бара и се скри. Вратата на салона се отвори и след няколко секунди позна по стъпките, че господин и госпожа Уизли се качват по стълбите.
Шишенцето с тоник за плъхове си беше под масата, където бяха седнали. Хари изчака да се затвори вратата на стаята на господин и госпожа Уизли и едва тогава се качи и той с лекарството.
Фред и Джордж се бяха стаили в сянката на стълбището и се заливаха от безмълвен смях, като слушаха как Пърси обръща надолу с главата стаята, търсейки значката си.
— У нас е — прошепна Фред на Хари. — Направихме й малка корекция.
На значката сега пишеше Отличителен.
Хари се засмя насила, отиде да даде тоника на Рон, после се прибра в стаята и си легна.
Значи него преследвал Сириус Блек! Това обясняваше всичко. Фъдж прояви такова снизхождение, защото се е зарадвал, че го намира жив. Накара го да обещае, че няма да напуска „Диагон-али“, където е пълно с магьосници — да им е под око. И изпращаше две от колите на министерството да ги откарат до гарата, за да могат Уизли да се грижат за Хари, докато го качат на влака.
Хари лежеше, заслушан в глухите викове в съседната стая и се чудеше защо всичко това не го плаши. Сириус Блек бе убил тринайсет души с едно проклятие, а господин и госпожа Уизли явно очакваха Хари да изпадне в паника, ако разбере истината. Но той самият бе напълно съгласен с госпожа Уизли, че най-сигурното място на земята е там, където се намира Албус Дъмбълдор. Нали всички казваха, че и Лорд Волдемор се бои единствено от Дъмбълдор! Сигурно и Блек, ако е дясната ръка на Волдемор, ще има страх от него.
Освен това и пазачите на Азкабан, за които всички приказват, ще са навсякъде. Щом всяват толкова страх, колкото изглежда, и обикалят около училището, шансовете на Блек да проникне вътре са въображаеми.
Ако изобщо нещо тревожеше Хари в този момент, то бе, че неговите собствени шансове да посети Хогсмийд вече изглеждаха нулеви. Никой не би се съгласил Хари да изостави сигурността на замъка, докато не бъде заловен Блек. Нещо повече, щяха да следят внимателно всяка негова крачка, докато не отмине опасността. Той се намръщи, загледан в тъмния таван. Толкова ли не вярваха, че може да се грижи сам за себе си?! Бе успял да се спаси от Лорд Волдемор три пъти, следователно не беше съвсем безпомощен.
Точно тогава образът на звяра в сянката на площадчето „Магнолия“ мина неканен през ума му. Какво да правим, когато разберем, че идва най-лошото…
— Няма да се оставя да ме убият! — каза си Хари на глас.
— Съвсем правилно, драги… — сънливо му отвърна огледалото.
ГЛАВА ПЕТА
ДИМЕНТОРЪТ
На следващата сутрин Том събуди Хари с чаша чай и обичайната си беззъба усмивка. Момчето бързо се облече и тъкмо убеждаваше негодуващата Хедуиг да се прибере в кафеза, когато Рон нахълта в стаята му с много раздразнен вид, намъквайки пуловер през главата си.
— Колкото по-бързо се качим на влака, толкова по-добре — заяви той. — Поне в „Хогуортс“ да се отърва от Пърси. Сега пък ме обвинява, че съм покапал чай по снимката на Пенелопи Клиъруотър. Нали я знаеш — Рон направи гримаса, — приятелката му. Криела вече лицето си под рамката, защото носът й бил на петна…