Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Имам да ти казвам нещо — започна Хари, но го прекъснаха Фред и Джордж, които се отбиха да поздравят Рон, че пак е успял да вбеси Пърси.
После слязоха на закуска, където господин Уизли вече четеше със свъсено чело първата страница на „Пророчески вести“, а госпожа Уизли разказваше на Хърмаяни и Джини какъв любовен еликсир направила като малко момиче. И трите се кикотеха тихичко.
— Какво искаше да ми кажеш? — обърна се Рон към Хари, като седнаха на масата.
— После — смънка Хари, защото в този момент шумно влезе Пърси.
В хаоса около заминаването Хари не успя да поговори нито с Рон, нито с Хърмаяни. Всички бързаха да смъкнат куфарите си по тясното стълбище на „Продънения котел“ и да ги струпат близо до вратата. Най-отгоре кацнаха с клетките си Хедуиг и Хермес, бухалът на Пърси. От една малка тръстикова кошница до купчината куфари се чуваше яростно съскане.
— Не бой се, Крукшанкс — изгука Хърмаяни през плетката на кошницата, — във влака ще те пусна.
— Не може! — сопна й се Рон. — А горкия Скабърс, а?
И посочи към гърдите си, където голяма подутина издаваше, че Скабърс се е свил в джоба му.
Господин Уизли, който стоеше отвън да чака колите на министерството, подаде глава.
— Пристигнаха — рече той. — Идвай, Хари.
Господин Уизли поведе Хари по тесния тротоар към първата от двете старомодни тъмнозелени коли, управлявани от двама странни магьосници с униформени мантии от смарагдово кадифе.
— Хайде сядай — покани го пак господин Уизли, като се огледа наляво и надясно по многолюдната улица.
Хари се настани на задната седалка, а скоро дойдоха и Хърмаяни, Рон и… Пърси, за голямо разочарование на Рон.
Пътуването до гара Кингс Крос бе направо скучно в сравнение с пътешествието на Хари със „Среднощния рицар“. Колите на Министерството на магията изглеждаха съвсем обикновени, но Хари забеляза, че можеха да се провират там, където новата служебна кола на вуйчо Върнън със сигурност нямаше да успее. Пристигнаха на Кингс Крос двайсет минути по-рано. Шофьорите на министерството им намериха колички за багажа, разтовариха го, после докоснаха шапки за поздрав към господин Уизли и подкараха количките, като успяха някак си да се озоват в началото на неподвижната опашка от превозни средства пред светофара.
През целия им път през гарата господин Уизли вървеше плътно до Хари, докосвайки лакъта му.
— Стигнахме — каза той, като се огледа наоколо. — Ще преминаваме по двама, защото сме много. Аз съм пръв с Хари.
Той тръгна бавно към бариерата между пероните девет и десет, явно много заинтригуван от Интерсити 1255, който току-що бе пристигнал на перон девет. Като отправи към Хари многозначителен поглед, той небрежно се облегна на бариерата. Момчето направи същото.
В следващия момент вече бяха преминали странично през твърдото желязо и се намериха на перон Девет и три четвърти. Точно пред тях бе експрес „Хогуортс“ с яркочервения си парен локомотив, който бълваше дим над главите на вещици и магьосници, дошли да изпратят децата си до влака.
Пърси и Джини изникнаха внезапно зад Хари. Те явно бяха преминали на бегом през бариерата, защото едва си поемаха въздух.
— А, ето я и Пенелопи! — каза Пърси, като приглади косата си и поруменя.
Джини улови погледа на Хари и двамата извърнаха глави, за да прикрият смеха си, а Пърси закрачи към едно момиче с дълги къдрици, изпъчил гърди така, че по-добре да се вижда лъскавата му значка.
Щом се събраха и останалите от семейство Уизли заедно с Хърмаяни, всички последваха Хари и господин Уизли към края на влака. Минаха покрай вагони с претъпкани купета, докато стигнаха до вагон, който изглеждаше почти празен. Там натовариха първо куфарите си, настаниха Хедуиг и Крукшанкс, после пак слязоха долу да се сбогуват с господин и госпожа Уизли.
Госпожа Уизли разцелува всичките си деца, после Хърмаяни и накрая Хари, който се смути, но остана много доволен, когато тя го задържа в прегръдките си.
— Моля те, Хари, пази се! — заръча му тя, а като се изправи, в очите й имаше някакъв особен блясък. После отвори грамадната си ръчна чанта и каза: — Направила съм сандвичи. Ето за теб, Рон… не, не са с филе… Фред? Къде е Фред? Ето и на тебе, момчето ми…
— Хари — тихо го повика господин Уизли, — ела за момент.
Той кимна към една от колоните и Хари го последва натам, а другите останаха скупчени около госпожа Уизли.
— Трябва да ти кажа нещо преди да тръгнеш — започна господин Уизли с напрегнат глас.
5
Съвременен високоскоростен влак между големите градове. — Б.пр.