Хари Потър и затворникът от Азкабан

Вратата на номер дванайсет бе широко отворена, а вътре викаше Пърси.

— Беше тук на нощното ми шкафче, свалих я да я излъскам…

— Не съм я докосвал, разбра ли! — изкрещя Рон.

— Какво става? — попита Хари.

— Няма я значката ми „Отличник“ — оплака се Пърси.

— Няма го и моят тоник за плъхове! — обяви Рон и започна да изхвърля нещата от куфара си, за да го търси. — Дали не го оставих в бара?

— Никъде няма да ходиш, докато не ми намериш значката! — викна още по-силно Пърси.

— Ще ида да намеря лекарството на Скабърс, понеже багажът ми е готов — предложи Хари и тръгна надолу.

По средата на съвсем тъмния вече коридор към бара долови два други нервни гласа, които се носеха от салона. След секунда разпозна, че те са на господин и госпожа Уизли. Той се поколеба, защото не искаше да разберат, че ги е чул да се карат, но този път те споменаха името му. Хари спря и приближи до вратата на салона.

— Не виждам смисъл да крием от него — разгорещено настояваше господин Уизли. — Хари има право да знае. Опитах се да кажа на Фъдж, но министърът държи да се отнасяме към Хари като към дете. А той е на тринайсет години и вече…

— Артър, истината ще го ужаси! — възбудено говореше с писклив глас госпожа Уизли. — Сериозно ли искаш да изпратим Хари на училище с мисълта за това? Не разбираш ли, че той ще е по-щастлив, ако не знае?

— Разбира се, че не желая да го правя нещастен, а просто да го накарам да бъде нащрек! — не й остана длъжен господин Уизли. — Нали знаеш какви са Хари и Рон — обичат да се скитат сами… Два пъти вече са се озовавали в Забранената гора! А Хари не бива да го прави тази година! Само като си помисля какво е можело да стане с него, когато е избягал от дома си… Ако не беше го взел нощният автобус, бас ловя, че щеше да е мъртъв, преди министерството да го намери.

— Но той не е мъртъв, добре е и точно там е работата…

— Моли, разправят, че Сириус Блек е луд, и може би наистина е такъв, но явно е и достатъчно умен, за да избяга от Азкабан, което се смяташе за невъзможно. Оттогава са минали вече три седмици и никой няма ни вест, ни кост от него, та каквото и да разправя Фъдж пред „Пророчески вести“, вероятността да заловим Блек е все още не по-голяма от тази да изобретим самоомагьосващи се магически пръчки. Със сигурност знаем само кого търси Блек.

— Но Хари е в пълна безопастност в „Хогуортс“!

— И за Азкабан мислехме, че е най-строго охраняван. Щом Блек можа да избяга от Азкабан, ще може да се промъкне и в „Хогуортс“.

— Но никой не е съвсем сигурен, че Блек е по следите на Хари…

Чу се тъп удар върху дърво и Хари можеше да се обзаложи, че господин Уизли е ударил с юмрук по масата.

— Моли, колко пъти трябва да ти казвам? Не го съобщиха в печата, защото Фъдж не искаше да се вдига шум, но той лично отиде в Азкабан през ноща, когато Блек избяга. Пазачите разказали на министъра, че от известно време насам Блек говорел насън, и то все едни и същи думи: „Той е в «Хогуортс»… той е в «Хогуортс»…“ Блек е побъркан, Моли, и иска да убие Хари. Мен ако питаш, той смята, че ако Хари е мъртъв, Ти-знаеш-кой ще се върне на власт. Блек загуби всичко през нощта, когато Хари отне силата на Ти-знаеш-кой, и дванайсет години сам в Азкабан той мисли само за това…