Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Точно това казвам и аз — извика Флора разпалено.
Поаро не засегна повече тази тема, а предложи да отидем незабавно в местния полицейски участък. Той беше на мнение, че ще е по-добре Флора да се върне в къщи, а аз да го придружа до полицейския участък и да го представя на служителя, натоварен със случая.
Тозчас пристъпихме към изпълнението на този план. Намерихме инспектора Дейвис пред полицейския участък с наистина много мрачен вид. С него беше полковник Мелроуз, началникът на полицията, и още един човек, в чието лице — по описанието на Флора за „невестулката“ — лесно разпознах инспектора Реглън от Кранчестър.
Познавам Мелроуз сравнително добре, затова му представих Поаро и обясних положението. Началникът на полицията беше явно ядосан, а инспектор Реглън изглеждаше мрачен като градоносен облак. Дейвис обаче като че ли беше поразвеселен, като виждаше, че началникът му е ядосан.
— Случаят е ясен като бял ден — заяви Реглън — Няма ни най-малка нужда да си пъхат носа разни любители. Всеки глупак още снощи можеше да види как стоят нещата, така че напразно загубихме дванадесет часа.
Той насочи зъл поглед към клетия Дейвис, който го посрещна с невъзмутимо спокойствие.
— Разбира се, семейството на мистър Акройд има право да постъпи както сметне за добре — обади се полковник Мелроуз. — Но не можем да позволим да се пречи на официалното следствие по какъвто и да било начин. Голямата слава на мосю Поаро, разбира се, че е известна — додаде той вежливо.
— Лошото е, че полицията не може да си прави реклама — подметна Реглън.
Поаро спаси положението.
— Вярно, че съм се оттеглил от обществото — каза той. — Нямах намерение да се заемам наново с каквато и да било работа. И най-вече аз се ужасявам от рекламата. Затова моля, в случай че успея да допринеса с нещо за изясняването на загадката, името ми да не се споменава. Лицето на инспектор Реглън се попросветли.
— Чувал съм за някои ваши наистина забележителни успехи — подхвърли полковникът омекнал.
— Имам богат опит — каза Поаро тихо. — Ала повечето от успехите си дължа на съдействието на полицията. Аз съм във възторг от вашата английска полиция. Ако инспектор Реглън ми позволи да му помагам, това ще бъде голяма чест за мене и същевременно много ще ме поласкае.
Лицето на инспектора придоби още по-благо изражение.
Полковник Мелроуз ме дръпна настрана.
— Доколкото съм чувал, това човече е направило някои наистина забележителни неща — прошепна той. — Естествено не искаме да викаме Скотланд Ярд. Реглън изглежда много уверен в себе си, но не съм напълно съгласен с него. Аз, видите ли… хм… познавам засегнатите страни по-добре от него. А този човек, изглежда, не гони слава? И ще работи с нас, без да се опитва да се налага, нали?
— За още по-голяма прослава на инспектор Реглън — заявих тържествено.
— Добре де, добре — заговори весело полковник Мелроуз, като повиши тон, — само че трябва да ви поставя в течение на най-новите факти, мосю Поаро.
— Благодаря ви — каза Поаро. — Моят приятел д-р Шепърд спомена, че икономът бил заподозрян, така ли?
— Празни приказки — побърза да опровергае Реглън. — Тези първокласни слуги изпадат в такава паника, че се държат подозрително за нищо и никакво.
— А отпечатъците от пръсти? — намекнах аз.
— Не съвпадат с Паркъровите. — Той се усмихна едва доловимо и добави: — А и вашите, и на мистър Реймънд също не съвпадат, докторе.
— Ами на капитан Пейтън? — попита Поаро тихо.
Почувствувах скрито възхищение от ловкостта, с която той „улови бика за рогата“ — Забелязах, че в погледа на инспектора се промъкна уважение.
— Виждам, че умът ви сече бързо, мистър Поаро. Убеден съм, че ще бъде голямо удоволствие да работя с вас. Ще вземем отпечатъци от пръстите на оня млад джентълмен веднага щом сложим ръка на него.
— Боя се, че се мамите, инспекторе — каза полковник Мелроуз разпалено. — Аз познавам Ралф Пейтън още от дете. Той никога не би паднал дотам — да стане убиец.
— Може би — промърмори инспекторът глухо.
— Какви улики имате против него? — попитах аз.
— Излязъл е снощи точно в девет часа. Видели го близо до Фърнли Парк около девет и половина. Никой не го е виждал оттогава. Предполага се, че има сериозни парични затруднения. Тук имам чифт негови обувки — обувки с каучукови зъбци. Имал е два чифта почти досущ еднакви. Ей сега ще отида да ги сравня с отпечатъците от стъпки. Старшият пази там да не ги заличат.
— Веднага тръгваме — каза полковник Мелроуз. — Вие с мосю Поаро ще ни придружите, нали?