Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

Лицето му стана сериозно.

— Но, разбира, че чух. Ужасно. Поднасям на мадмоазел моите най-искрени съболезнования. С какво мога да ви бъда полезен?

—  Мис Акройд — казах — ви моли да… да…

— Да намерите убиеца — допълни Флора с ясен глас.

— Разбирам — каза малкият човек. — Но нима полицията няма да се погрижи за това?

— Може да сбъркат нещо — рече Флора. — Струва ми се, че още отсега са на път да направят грешка. Моля ви, мосю Поаро, нима няма да ми помогнете? Ако… ако става въпрос за пари…

Поаро повдигна ръка.

— О, Моля, мадмоазел, не става дума за това. Не че не се интересувам от пари. — За миг в очите му блесна лукаво пламъче. — Парите имат и винаги са имали голямо значение за мен. Но ако се заловя с тази работа, едно нещо трябва да разберете ясно. Ще действувам докрай. Запомнете: добрият копой никога не изпуща следата! Накрая може да съжалявате, че не сте оставили работата на местната полиция.

— Аз искам истината — заяви Флора, като го гледаше право в очите.

— Цялата истина?

— Цялата истина.

— Тогава приемам — каза човекът тихо. — И се надявам, че няма да съжалявате за това. А сега ми разкажете всичко от игла до конец.

— По-добре д-р Шепърд да ви разкаже — рече Флора. — Той знае повече от мене.

Подканен по този начин, аз се впуснах в подробно повествование, като се стараех да не пропусна никой от фактите, които съм изложил по-горе. Поаро слушаше внимателно, като тук-там вмъкваше по някой въпрос, но през повечето време седеше мълчаливо, впил очи в тавана.

Завърших разказа си с излизането на инспектора и моя милост от Фърнли Парк предишната нощ.

— А сега — обади се Флора, когато свърших — разправете му всичко за Ралф.

Поколебах се, но повелителният й поглед ме подтикна да изпълня желанието й.

— Значи сте се отбили в странноприемницата „Трите глигана“ снощи, на път за в къщи? — попита Поаро, когато привърших разказа си — А точно защо постъпихте така?

Замълчах за момент, за да подбера грижливо думите си.

— Сметнах, че все някой трябва да уведоми младежа за смъртта на чичо му. Като излязох от Фърнли, помислих си: може никой освен мене и мистър Акройд да не знае, че Ралф е в селото.

Поаро кимна.

— Правилно. Но това ли е било единственото ви съображение да отидете там?

— Единственото ми съображение — отговорих неловко.

— А не, да речем, за да се успокоите за ce jeune homme4.

— Да се успокоя ли?!

— Мисля, M. le docteur, че разбирате много добре какво искам да кажа, макар и да си давате вид, че не ме разбирате. Допущам, че щяхте да почувствувате голямо облекчение, ако бяхте установили, че капитан Пейтън е бил в стаята си цялата вечер.

— Съвсем не — отрязах аз.

Дребният детектив поклати мрачно глава към мене.

— Виждам, че нямате към мене доверието, което има мис Флора — каза той. — Но няма значение — Нас ни интересува едно: капитан Пейтън е изчезнал при обстоятелства, които трябва да се изяснят. Няма да скрия от вас, че работата изглежда сериозна. Все пак тя може да има някакво съвсем просто обяснение.