Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Частните секретари нямат много време за такива неща — усмихна се полковник Мелроуз. — Мисля, че Реймънд играе голф. И тенис през лятото.
— Не ходи ли на състезанията… имам пред вид конни състезания?
— Конни състезания ли? Не, мисля, че не се интересува от този вид спорт.
Поаро кимна и като че ли загуби интерес. Той огледа бавно кабинета.
— Мисля, че видях всичко, което има да се види тук.
— Аз също огледах наоколо.
— Да можеха тия стени да говорят — промърморих.
Поаро поклати тъжно глава.
— Езикът им не е достатъчен — каза той. — Трябваше да имат също очи и уши. Но не мислете непременно, че тези безжизнени неща — говорейки, той докосна върха на книжния рафт — са винаги безмълвни. За мене те говорят понякога… столове, маси… и те имат какво да кажат!
Поаро се извърна към вратата.
— Какво имат да кажат? — извиках аз. — Какво са ви казали днес?
Той погледна през рамо и повдигна лукаво едната си вежда.
— Един отворен прозорец — рече той. — Една заключена врата. Едно кресло, което явно се е преместило. И на трите тия неща казвам: „Защо?“, но не получавам отговор.
Поаро поклати глава, изпъчи гърди и замига срещу мене. Застанал така, той изглеждаше самоуверен в своята важност. Мина ми през ум дали наистина го биваше като детектив. Дали голямата му слава не се дължеше на редица благоприятни стечения на обстоятелствата.
Изглежда, че същата мисъл бе преминала и през главата на полковник Мелроуз, защото той се намръщи.
— Желаете ли да видите още нещо, мосю Поаро? — запита той грубо.
— Ще бъдете ли тъй добър да ми покажете сребърната масичка, от която е взето оръжието? След това няма повече да злоупотребявам с любезността ви.
Преминахме в гостната, но пътем полицаят пресрещна полковника и след като поговориха шепнешком, последният се извини и ни остави сами. Показах на Поаро сребърната масичка; след като веднъж-дваж повдигна и отново спусна капака й, той отвори прозореца и излезе на терасата. Последвах го.
Инспекторът Реглън тъкмо бе завил край ъгъла на къщата и идваше към нас. Лицето му изглеждаше мрачно самодоволно.
— А, значи сте тук, мосю Поаро — каза той. — Хм, тая работа няма да излезе нещо особено. И жалко. Симпатичен млад човек, тръгнал по крив път.
Лицето на Поаро се удължи и той заговори много кротко.
— Боя се, че в такъв случай не ще мога да ви бъда много полезен, нали?
— Може би следния път — успокои го инспекторът. — Само че в това спокойно кътче на света не ни се случват убийства всеки ден.
В пронизителния поглед на Поаро се промъкна лъч на възхищение.
— Вашата експедитивност беше удивителна — забеляза той. — Може ли да ви запитам как точно работите?
— Разбира се — каза инспекторът. — Преди всичко — метод. Винаги съм казвал: човек трябва да има метод!
— Аха! извика събеседникът му. — Такъв е и моят девиз. Метод, последователност и сивите клетчици.
— Клетки ли?! — изгледа го втрещено инспекторът.
— Сивите клетчици на мозъка — обясни белгиецът.
— О, разбира се, ами че всички си служим с тях, предполагам.
— В по-голяма или по-малка степен — промърмори Поаро. — Но има и качествени разлики. А и психологията на едно престъпление. Човек трябва да я разучи.
— О — възкликна инспекторът, — значи и вие сте натъпкан с тази психоаналитична каша? А аз съм си обикновен човек…
— Уверен съм, че мисис Реглън няма да се съгласи с вас — каза Поаро, като направи нисък поклон.
Инспекторът Реглън, малко учуден, също се поклони.
— Не ме разбирате вие — каза той, като се ухили до уши. — Господи, на колко различен език говорят хората! Ще ви разкажа как пристъпвам към работа. Преди всичко — метод. Мистър Акройд е бил видян жив за последен път в десет без четвърт от своята племенница, мис Флора Акройд. Това е факт номер едно, нали?
— Щом казвате така.
— Е, така си е. В десет и половина докторът казва тук, че мистър Акройд е мъртъв от най-малко половин час. Държите ли на думите си, докторе?
— Разбира се — отговорих. — Половин час или малко повече.
— Много добре. Така остава точно четвърт час, в който трябва да е било извършено престъплението. Правя списък на всички в къщата и работя с негова помощ, като отбелязвам срещу имената им къде са били и какво са правили между 9:45 и 10 часа вечерта.
Той подаде на Поаро един лист. Прочетох го през рамото му. Написан с равен почерк, той гласеше:
Майор Блънт. В билярдната с мистър Реймънд. (Последният потвърждава.)
Мистър Реймънд. Билярдната. (Виж по-горе)
Мисис Акройд. В 9:45 гледа игра на билярд. Ляга си в 9:55. (Реймънд и Блънт я видели да се качва по стълбата.)