Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
Инспекторът ме изслуша докрай.
— Беше ли кинжалът на мястото си, когато разглеждахте съдържанието на масичката?
— Не зная — отговорих. — Не си спомням да съм забелязал това… но, разбира се, може през всичкото време да си е бил там.
— По-добре да повикаме домоуправителката — забеляза инспекторът и дръпна звънеца.
След няколко минути мис Ръсел, повикана от Паркър, влезе в стаята.
— Мисля, че не съм се приближавала до тази масичка — отговори тя, когато инспекторът й зададе въпроса си. — Исках да видя дали всички цветя са свежи. А, да, сега си спомням! Сребърната масичка беше отворена… което не беше редно, затова, като минавах, затворих капака.
Тя гледаше дръзко инспектора.
— Разбирам — промърмори Дейвис. — Можете ли да ми кажете дали този кинжал беше тогава на мястото си?
Мис Ръсел погледна хладнокръвно оръжието.
— Не мога да кажа с положителност — отговори тя. — Не се спрях да погледна. Знаех, че всеки момент семейството ще слезе и исках да се махна.
— Благодаря ви — каза инспекторът.
В държането му имаше едва доловима сянка на колебание, като че ли му се искаше да продължи разпита, но мис Ръсел очевидно схвана думите му като знак, че е свободна, и се измъкна безшумно от стаята.
— Вижда ми се не особено приятна личност, а? — рече инспекторът, като гледаше подире й. — И тъй, да обобщим. Вие, докторе, струва ми се, казахте, че тази сребърна масичка стояла пред единия от прозорците?
Реймънд отговори вместо мене:
— Да, пред прозореца отляво.
— И двата бяха отворени.
— А, прозорецът е бил отворен?
— Е, мисля, че е излишно да се спираме повече на този въпрос. Някой — казвам само „някой“ — е имал възможност да вземе този кинжал винаги когато пожелае и точно кога го е взел няма ни най-малко значение. Утре сутринта, мистър Реймънд, ще дойда с началника на полицията. Дотогава ключът на тази врата ще остане у мене. Искам полковник Мелроуз да види всичко както си е. Случайно узнах, че е на вечеря на другия край на графството и предполагам, ще прекара там и нощта.
Гледахме как инспекторът взе купата.
— Трябва да увия кинжала много внимателно — забеляза той. — Той ще бъде в много отношения важно веществено доказателство.
Когато след няколко минути двамата с Реймънд излизахме от билярдната, той се изсмя тихо, явно развеселен.
Усетих как ме стисна за ръката и проследих погледа му. Инспектор Дейвис, изглежда, искаше мнението на Паркър за един малък джобен дневник.
— Малко очебийно — промърмори спътникът ми. — Значи Паркър е заподозреният, а? Да дадем ли на инспектора Дейвис отпечатъци и от нашите пръсти?
Той взе от подноса две визитни картички, обърса ги с копринената си носна кърпа, после ми подаде едната, а другата взе сам. След това с усмивка ги връчи на полицейския инспектор.
— Сувенири — рече той. — Номер едно — д-р Шепърд, номер две — моя скромна милост. Сутринта ще получите и от майор Блънт.
Младите винаги запазват присъствие на духа. Дори жестокото убийство на приятеля и работодателя му не можеше да помрачи за дълго настроението на Джофри Реймънд. Може би така и трябва да бъде. И аз не зная. Отдавна съм загубил способността си да се нагаждам към обстоятелствата.
Беше много късно, когато се прибрах с надеждата, че Каролина вече си е легнала. Ала не биваше да бъда такъв оптимист.
Тя ме чакаше с горещо какао и докато го пиех, измъкна от мене всички подробности за събитията от вечерта. Не казах нищо за изнудването, а се задоволих да й изложа фактите около убийството.
— Полицията подозира Паркър — казах, като станах и се готвех да се кача в спалнята.
— Паркър ли?! — възкликна сестра ми. — Бабини деветини! Този инспектор трябва да е кръгъл глупак. Има си хас да е Паркър! Я не ме занасяй.
След това неясно изказване отидохме да си легнем.
ГЛАВА СЕДМА
УЗНАВАМ ПРОФЕСИЯТА НА МОЯ СЪСЕД
На другата сутрин претупах набързо визитацията си. Мога да се оправдая с това, че нямах сериозни случаи, за които да си давам много труд. Когато се прибрах, Каролина ме пресрещна в преддверието.
— Флора Акройд е тука — съобщи тя с възбуден шепот.
— Какво?!
Помъчих се криво-ляво да скрия изненадата си.
— Много иска да говори с тебе. От половин час е тука.
Каролина ме поведе към нашата малка гостна и аз я последвах.
Флора беше седнала на канапето до прозореца. Бе облечена в черно и кършеше нервно пръсти. Бях потресен от изгледа на лицето й. То бе загубило всякакъв цвят. Но когато заговори, тя се мъчеше по възможност да се държи спокойно и хладнокръвно.