Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Бих желал да ми разкажете нещо за вашите методи — побързах да кажа, за да прикрия смущението си. — Например за огъня?

— О, много просто! Вие се разделяте с мистър Акройд в… девет часа без десет минути, така ли беше?

— Да, точно така, мисля.

— Тогава прозорецът е затворен и зарезен, а вратата — незаключена. В десет и четвърт, когато откривате трупа, вратата е заключена, а прозорецът — отворен. Кой го е отворил? Очевидно никой друг, освен лично мистър Акройд, не би могъл да стори това по една от две причини: или защото в стаята е станало непоносимо горещо, но тъй като огънят е бил почти угаснал и снощи температурата беше спаднала рязко, това не може да е причината; или защото по този начин той е пуснал в стаята някого. А щом е пуснал така някого, трябва да е било човек, който му е добре познат, тъй като преди това проявил безпокойство, когато станало дума за същия тоя прозорец.

— Изглежда много просто — казах aз.

— Всичко е просто, стига да подредите фактите методично. В случая ни интересува кое е било лицето, което се е намирало при него снощи в девет и половина. Всичко показва, че същото лице е било пуснато през Прозореца, а и Макар че по-късно мис Флора видяла Мистър Акройд жив, Не можем да намерим решението на загадката, докато не разберем кой е бил този посетител. Прозорецът може да е оставен отворен след излизането му и така през него е могъл да влезе убиецът или пък същото лице може да се е върнало втори път. Аха, ето че полковникът се връща.

Полковникът влезе явно възбуден.

— Най-после открихме от кой телефон са се обадили — обяви той. — Не оттук. Обадили са се на д-р Шепърд снощи в 10:15 часа от една телефонна будка на Кингсабътската гара. А в 10:23 заминава нощният пощенски влак за Ливърпул.