Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Искате да поседна на креслото, докато ми вземете кръвна проба ли? — попита Реймънд добродушно. — Какво ви е хрумнало?

— Мосю Реймънд, това кресло е било дръпнато — ей така — нощес, когато мистър Акройд е бил намерен мъртъв. Някой го е върнал на мястото му. Вие ли сте направили това?

Отговорът на секретаря дойде без секунда колебание.

— Не, не съм аз. Дори не помня да е било в това положение, но сигурно е било, щом вие казвате така. Във всеки случай някой друг трябва да го е върнал на съответното му място. Заличена ли е някаква следа по този начин? Лоша работа!

— Няма значение — каза детективът. — Няма абсолютно никакво значение. Впрочем искам да ви запитам следното, мистър Реймънд: идвало ли е тази седмица някакво външно лице, за да се срещне с мистър Акройд?

Секретарят помисли една-две минути, свъсил вежди, а през тази пауза Паркър се яви в отговор на позвъняването.

— Не — отговори Реймънд най-после. — Не си спомням да е идвал някой. Ти можеш ли да си спомниш, Паркър?

— Извинете, сър?

— Идвало ли е тази седмица при мистър Акройд някакво външно лице?

Икономът помисли минута-две.

— Младият човек, който дойде в сряда, сър — каза той най-подир. — От „Къртис и Траут“ беше, доколкото разбрах.

С нетърпелив жест Реймънд отхвърли това предположение.

— А, да, спомням си, само че той не е такова външно лице, каквото има пред вид този джентълмен. — Той се обърна към Поаро. — Мистър Акройд възнамеряваше да купи диктофон — обясни той. — Така щяхме да можем да отхвърляме много повече работа за малко време. Въпросната фирма беше изпратила свой представител, но нищо не излезе от цялата работа. Мистър Акройд се отказа от покупката.

Поаро се обърна към иконома:

— Можете ли да ми опишете този млад човек, драги ми Паркър?

— Беше светлокос, сър, и нисък. Облечен много прилично в син костюм от серж. Много представителен за общественото си положение младеж, сър.

Поаро се обърна към мене.

— Човекът, когото сте срещнали пред вратата, беше висок, нали, докторе?

— Да — отговорих. — Мисля, около шест стъпки.

— Тогава не съвпада — заяви белгиецът. — Благодаря ви, Паркър.

Икономът заговори на Реймънд.

— Мистър Хемънд току-що пристигна, сър — съобщи той. — Иска да знае дали може да бъде полезен с нещо и казва, че много щяло да му бъде приятно да размени някоя и друга дума с вас.

— Веднага ще се върна — каза младият човек и излезе бързо. Поаро погледна въпросително началника на полицията.

— Семейният адвокат, мосю Поаро — осведоми го последният.

— Много работа се отваря на този млад мосю Реймънд — промърмори Поаро. — Изглежда способен човек.

— Мисля, че мистър Акройд го смяташе за много кадърен секретар.

— От колко време е… тук?

— Предполагам, точно от две години.

— Изпълнява задълженията си акуратно. В това съм сигурен. Какви са развлеченията му? Занимава ли ce с le sport7?