Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Да — каза инспекторът, като кимна към кинжала. — Наистина художествено изделие. Сигур но тия неща са рядкост.
Беше наистина красив предмет. Тясно острие, което се стесняваше още повече към върха, дръжката от сложна метална плетеница с интересна и грижлива изработка. Той докосна предпазливо острието с пръст, за да опита остротата му, и направи почтителна гримаса.
— Ей че острие, дявол да го вземе! — възкликна той. — Дори дете би могло лесно да го забие в човек… както би разрязало масло. Опасно е да имаш около себе си такава играчка.
— Може ли сега да прегледам трупа, както се полага? — запитах аз.
Инспекторът кимна.
— Добре.
Направих щателен преглед.
— Е! — каза инспекторът, когато свърших.
— Няма да ви затруднявам с технически термини — заговорих аз. — Ще ги оставим за дознанието. Ударът е бил нанесен от деснорък човек, застанал зад жертвата, и смъртта трябва да е настъпила моментално. От израза на лицето на мъртвеца заключавам, че ударът е бил съвсем неочакван. Сигурно е умрял, без да знае кой е бил нападателят му.
— Икономите умеят да се промъкват тихо като котки — каза инспекторът Дейвис. — Няма особена загадка в това престъпление. Погледнете дръжката на този кинжал.
Погледнах.
— Предполагам, че не ги забелязвате, ала аз ги виждам много ясно. — Той сниши глас. — Отпечатъци от пръсти.
Той се отдръпна няколко стъпки назад, за да види ефекта от думите си.
— Да — казах кротко. — Досещах се.
Не виждам защо трябва да ме смятат за съвсем лишен от интелигентност. Та нали и аз чета детективски истории и вестници и съм човек със средни Способности. Ако нямаше върху дръжката на кинжала отпечатъци от пръсти, е, работата щеше да бъде съвсем друга. Тогава щях да покажа подобаваща изненада и изумление.
Мисля, че инспекторът се ядоса, задето не благоволих да се развълнувам. Той вдигна порцелановата купа и ме покани да го придружа до билярдната.
— Искам да видя дали мистър Реймънд може да каже нещо за този кинжал — обясни той.
Заключихме отново външната врата подире си и ce запътихме към билярдната, където намерихме Джофри Реймънд. Инспекторът показа експоната си.
— Виждали ли сте това преди, Мистър Реймънд?
— Ами… струва ми се… почти съм сигурен, че това е антика, подарена на мистър Акройд от майор Блънт. Произхожда от Мароко… не, от Тунис. Значи престъплението е извършено с нея? Интересно! Изглежда почти немислимо и все пак едва ли би могло да има два еднакви кинжала. Ще ми позволите ли да доведа майор Блънт?
Той изскочи, без да дочака отговор.
— Симпатичен млад човек — отсъди инспекторът. — Има нещо честно и непринудено в него.
Съгласих се. За две години, откакто Джофри Реймънд беше секретар на Акройд, никога не бях го виждал сприхав или загубил самообладание. И доколкото зная, беше много способен секретар.
След една-две минути Реймънд се върна, придружен от Блънт.
— Имах право — каза Реймънд развълнувано. — Действително е туниският кинжал.
— Но майор Блънт дори не го е погледнал — възрази инспекторът.
— Видях го още щом влязох в кабинета — обади се тихият човечец.
— Значи познахте го. Блънт кимна утвърдително.
— И нищо не казахте — забеляза инспекторът подозрително.
— Моментът не беше подходящ — рече Блънт. — Маса пакости се правят, когато човек изпусне нещо, което не трябва.
Той посрещна съвсем спокойно пронизителния поглед на инспектора.
Последният най-после изръмжа, обърна се гърбом и след малко поднесе на Блънт кинжала.
— Значи сте съвсем сигурен, сър. Заявявате, че това е действително предметът, за който става дума?
— Абсолютно. Няма ни най-малко съмнение.
— Къде беше този… хм… къде обикновено стоеше тази антика? Можете ли да ми кажете, сър?
Вместо Блънт отговори секретарят:
— В сребърната масичка в гостната.
— Какво?! — възкликнах аз.
Всички ме изгледаха.
— Да, докторе? — насърчи ме инспекторът.
— Това няма особено значение — допълни инспекторът пак насърчително.
— Съвсем незначителна подробност — обясних аз, като да се оправдая. — Просто когато пристигнах снощи за вечеря, чух капакът на сребърната масичка в приемната да се затваря.
Забелязах върху лицето на инспектора дълбок скептицизъм й сянка на подозрение.
— Отде знаехте, че е капакът на сребърната масичка?
Видях се принуден да обясня подробно — дълго, отегчително обяснение, което безкрайно повече бих предпочел да нямаше нужда да давам.