Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Нямате ли вяра на инспектора Дейвис? — продължих аз.

— Разбира се, че няма — каза Каролина. — И аз нямам.

Всеки би си помислил, че в случая бе убит не някой друг, а чичото на Каролина.

— А отде знаете дали ще се съгласи да приеме тази работа? — попитах аз. — Не забравяйте, че той се е оттеглил от активна служба.

— Именно — каза Флора просто. — Ще трябва да го убедя.

— Сигурна ли сте, че постъпвате разумно? — запитах сериозно.

— Разбира се, че е сигурна — обади се Каролина. — Аз сама бих отишла с нея, ако пожелае.

— Предпочитам докторът да дойде с мене, ако нямате нищо против, мис Шепърд — рече Флора.

Тя знае колко е полезно да бъдеш прям в известни случаи. Всякакви намеци биха прозвучали в ушите на Каролина като глас в пустиня.

— Разбирате ли — обясни тя, показвайки се не само пряма, но и тактична, — тъй като д-р Шепърд е лекар и е открил тялото, той ще може да даде на мосю Поаро всички подробности.

— Да — промърмори Каролина недоволно, — разбирам.

Прекосих веднъж-дваж стаята в двете посоки.

— Флора — казах сериозно, — чуйте ме. Съветвам ви да не забърквате този детектив в случая.

Флора скочи на крака. Кръвта нахлу в бузите й.

— Не зная защо говорите така — извика тя. — Но точно по тази причина искам толкова много да се срещна с него. Вас ви е страх! Ала мене — не. Аз познавам Ралф по-добре от вас.

— Ралф ли? — каза Каролина. — Че какво общо има Ралф със случая?

Никой не й обърна внимание.

— Ралф може да е слабохарактерен — продължи Флора. — Може в миналото да е вършил глупости… дори лоши неща… но той не би убил никого.

— Не, не — провикнах се аз. — И през ум не ми е минавало за него.

— Тогава защо сте ходили снощи в „Трите глигана“ — попита Флора, — когато сте се прибирали, след като бил намерен трупът на чичо?

За миг не знаех какво да кажа. Бях се надявал, че това мое посещение ще остане незабелязано.

— Как узнахте това? — контраатакувах.

— Бях там тази сутрин — отвърна Флора. — Чух от прислугата, че Ралф е отседнал там…

Прекъснах я:

— Нима не знаехте, че той е в Кингс Абът?

— Не. Бях учудена. Не можех да проумея. Затова отидох там и попитах за него. Казаха ми същото, което, предполагам, са казали и на вас снощи: че излязъл вчера към девет часа вечерта… и… и вече не се върнал.

Очите й срещнаха предизвикателно моите и сякаш в отговор на нещо, което бе доловила в погледа ми, тя избухна:

— Защо пък да не излезе? Той има право да отиде… където си ще. Може да се е върнал в Лондон.

— И да си остави багажа тук ли? — попитах кротко.

Флора тупна с крак.

— Не е важно. Сигурно има някакво просто обяснение.

— И за това ли искате да отидете при Еркюл Поаро? Не е ли по-добре да оставите нещата както си са? Не забравяйте, че полицията ни най-малко не подозира Ралф. Тя работи в съвсем друга насока.

— Напротив! — извика девойката. — Подозират него. Тази сутрин от Кранчестър пристигна един човек — инспекторът Реглън, ужасно човече, като невестулка. Узнах, че сутринта се отбивал преди мене в „Трите глигана“. Разправиха ми всичко: какво правил там и какви въпроси задавал. Сигурно мисли, че Ралф е виновникът.