Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
Съгласихме се и всички потеглихме с колата на полковника. Инспекторът, който гореше от желание по-скоро да види отпечатъците от стъпки, попска да го свалят пред портиерската будка. Почти на половината път за коли вдясно се отделяше една пътека, която завиваше към терасата и прозореца на Акройдовия кабинет.
— Искате ли да придружите инспектора, мосю Поаро — запита началникът на полицията, — или предпочитате да разгледате кабинета?
Поаро избра второто. Паркър ни отвори вратата. Държеше се гордо и почтително и като че ли се бе освободил от снощния си страх.
Полковник Мелроуз извади от джоба си един ключ и като отключи вратата, която водеше към вестибюла, поведе ни през него към кабинета.
— Като се изключи обстоятелството, че трупът е махнат, тази стая, мосю Поаро, е в същото състояние, в каквото е била снощи.
— А трупът е бил намерен… на кое място? Постарах се да опиша по възможност най-точно положението, в което бях заварил Акройд. Креслото още стоеше пред камината.
Поаро се приближи и седна на него.
— Къде беше синьото писмо, за което споменаваха, когато излизахте от стаята?
— Мистър Акройд го беше сложил на тази масичка от дясната си страна.
Поаро кимна.
— И като се изключи това, всичко друго ли си беше на място?
— Мисля, че да.
— Полковник Мелроуз, ще бъдете ли тъй любезен да седнете за малко на това кресло? Благо — даря ви. А вие M. le docteur, ще благоволите ли да ми посочите точното положение на кинжала?
Изпълних молбата му, докато малкият човек стоеше до входа.
— Значи дръжката на кинжала се виждала ясно от вратата — Вие с Паркър сте могли веднага да я забележите.
— Да.
След това Поаро се приближи до прозореца.
— Разбира се, електричеството е било запалено, когато сте открили тялото? — запита той през рамо.
Отговорих утвърдително и се приближих до мястото, където той изучаваше следите по перваза на прозореца.
— Каучуковите зъбци са със същата форма, както зъбците по обувките на капитан Пейтън — каза той тихо.
После се върна пак в средата на стаята. Очите му зашариха наоколо, оглеждайки всичко в стаята с бърз, опитен поглед.
— Наблюдателен ли сте, д-р Шепърд? — попита той най-после.
— Предполагам — отговорих учуден.
— Виждам, че в огнището е горял огън. Когато разбихте вратата и намерихте мистър Акройд мъртъв, как беше огънят? Отслабнал ли беше?
Изсмях се нервно.
— Аз… е, не мога да кажа. Не забелязах. Може би мистър Реймънд или майор Блънт.
Дребният човек срещу мене поклати глава със сдържана усмивка.
— Трябва винаги да се работи методично. Постъпих непредвидливо, като ви зададох този въпрос. Всеки разбира от определени неща. Вие можахте да ми разкажете подробно как е изглеждал пациентът — в това отношение нищо не е можело да отбегне от вниманието ви. Ако исках да науча нещо за книжата на онова бюро, мистър Реймънд щеше да е забелязал всичко, каквото има за забелязване. За да разбера за огъня, трябва да попитам човека, чиято работа е да следи за такива неща. Позволете ми…
Той се приближи бързо до огнището и позвъни.
След една-две минути се яви Паркър.
— Чух звънеца, сър — каза той неуверено.
— Влезте, Паркър — покани го — полковник Мелроуз. — Този джентълмен иска да ви попита нещо.
Паркър прехвърли почтително вниманието си към Поаро.
— Паркър — каза малкият човек, — когато снощи разбихте вратата с д-р Шепърд и намерихте господаря си мъртъв, какво беше състоянието на огъня?
Паркър отговори, без да мисли:
— Гореше много слабо, сър. Беше почти изгаснал.
— Аха! — възкликна Поаро почти ликуващо. После продължи! — Огледайте се хубаво, драги ми Паркър. Точно в същото състояние ли е тази стая, както е била тогава?
Очите на иконома пробягнаха наоколо и се спряха на прозорците.
— Завесите бяха спуснати, сър, а електричеството светеше.
Поаро кимна одобрително.
— А нещо друго?
— Да, сър, това кресло беше дръпнато малко по-насам.
Той посочи едно кресло с висока облегалка наляво от вратата — между нея и прозореца. Прилагам план на стаята, на който въпросното кресло съм обозначил с X.
Врата Високо
кресло
Малка
масичка
Кресло, на което Маса
бил намерен
Акройд
Кресло, на което
седял Шепърд
Стол и
бюро