Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Ами Лусия? — намеси се Номору. — Тогава може да се надигнат. Ако Лусия дойде.
— Лусия? — присви очи здравенякът. — Не отричам, че хората биха приели всеки на мястото на Чаросплетниците, бил той Различен или не, но лошото на легендарните избавители е, че никой вече не вярва в тях. Аз самият няма да повярвам, че тя наистина съществува, докато не я видя със собствените си очи, и дори тогава тя трябва да е със златни доспехи, а боговете да й пеят хвалебствени химни от небесата… Едва тогава ще се убедя, че наистина си заслужава да се обърна срещу вещерите. — Той изгледа внимателно слушателките си. — Мислите ли, че изобщо можете да се доберете до Аксками с армия? Дълбоко се съмнявам в това. Чаросплетниците ще ви разгромят още преди да сте стигнали на север от Разлома.
Кайку понесе стоически разочарованието. Очакваше подобен отговор. Човек не се нуждаеше от способностите на Фаека, за да разбере, че надеждата на Юги, че жителите на Аксками ще се вдигнат на бунт, е само празна заблуда. Тя самата бе прозряла това още щом влязоха в града. Едва ли и самият водач на Либера Драмач е разчитал много на тази възможност.
— Стига съм ви занимавал с нашите проблеми — каза Джуто и се наведе към тях, а устните му се разтеглиха в толкова широка усмивка, че приличаше повече на озъбване. — Как вървят нещата при вас? Какво стана с битката на юг?
— Там е въпросът — отвърна Кайку, намествайки един непослушен кичур зад ухото си. — Тръгнахме преди две седмици и дотогава нямаше никаква промяна. Чаросплетниците превзеха Джурака, но засега не са предприели каквито и да било действия, за да прекосят реката, а и фейа-корите сякаш се изгубиха вдън земя.
— А, да — замисли се Джуто. — Фейа-корите.
— Идват от Аксками — каза Фаека. — Знаеш ли откъде?
— Имам известни подозрения — рече мъжът, — но чаках да дойдете, за да проверим всички заедно.
— Кога ще можем да направим това?
— Още тази нощ — рече здравенякът. — След вечерния час.
Кайку се замисли за момент, след което смръщи вежди.
— Какво точно правят черностражниците, за да принудят хората да спазват вечерния час?
Джуто се усмихна зловещо.
— Пускат Различните.
Шеста глава
Лорд Протекторът Авун ту Коли крачеше замислено из коридорите на Императорската цитадела. Въпреки уверенията на Какре, че няма да пострада, той никога не се чувстваше в безопасност в покоите на Върховния Чаросплетник. Най-високите етажи на цитаделата се бяха превърнали в истинска преизподня.
Огромната пресечена пирамида се издигаше на билото на най-високия хълм в Аксками; истински архитектурен шедьовър, Императорската цитадела продължаваше да засенчва всички други постройки с великолепието си дори и сега, хиляда години след като четвъртата Кръвна Императрица Хуита ту Лилира я бе построила. Разкошните колони, арки и огромни статуи сякаш израстваха от стъпаловидните й стени и поразяваха посетителите с изяществото си, а четирите източени кули, свързани с Цитаделата посредством елегантни орнаментирани мостчета, допълваха внушителния й облик.
По време на дългата й история големи участъци от Цитаделата често стояха необитаеми поради простата причина, че аристократичните фамилии рядко имаха толкова много членове, че да запълнят такава огромна сграда. Авун се зачуди какво ли биха казали предците му, ако узнаеха за новите обитатели на Цитаделата, които бяха изпълнили всички кътчета на величествената сграда.
За да стигне до Слънчевия чертог, Лорд Протекторът трябваше да мине през множество помещения, където царяха безумието и извращенията. Чаросплетниците се търкаляха скупчени един върху друг и ломотеха неразбираемо, а Маските им излъчваха слабо сияние, докато споделяха върховното блаженство и екстаза, с които ги даряваше незримият им свят. Стените воняха на кръв и изпражнения и бяха нашарени с тайнствени йероглифи на непознати езици, родени от подсъзнанията на авторите им. Абстрактни математически уравнения и диаграми си съжителстваха с идиотски безсмислици и гениални проблясъци, нахвърляни върху античните мраморни колони, или пък бяха надраскани направо върху безценните шедьоври на древните художници. В центъра на една стая, украсена със странни глинени скулптури, лежеше покритият с мухи труп на един от слугите, а устните и ушите му бяха изръфани от някакво безстопанствено куче. В една от разкошните бани се бе настанил умопобъркан вещер, който се бе захванал с амбициозната задача да проследява шарките на дъските по пода и се нахвърляше с диви крясъци върху всеки, който дръзнеше да наруши покоя му.